Жълтеница при раково болни
Жълтеницата представлява появата жълт цвят по кожата и лигавиците на организма, поради натрупването на жлъчни пигменти от кръвта и отлагането им в телесните тъкани.
Жълтеницата трябва да се различава от холестазата, което се отнася до намалена скорост на жлъчния поток.
В зависимост от клиничната ситуация, жълтеницата и холестазата могат да съществуват едновременно или всека от тях да съществува без наличнието на другата.
Въпреки че, много източници уверено твърдят, че жълтеницата може да бъде разпозната, когато серумният билирубин се повиши до 2 до 2,5 mg/dl, понякога дори опитни клиницисти често не разпознават жълтото оцветяване на кожата, докато серумният билирубин не достиген сойносъ от поне 7 до 8 mg/dl.
Появата на жълто оцветяване по кожата при онкологични пациенти, трябва незабавно да ги заведе при лекуващия ги лекар!!!
Трябва да се има предвид, че консумирането на големи количества „жълти“ зеленчуци, (моркови, домати, царевица) може да доведе до излишък на каротин в организма.
Полученият жълт цвят на кожата се различава от жълтеницата възникнала поради някаква болестна причина, поради липсата на жълт цвят по лигавиците и склерите, както и по неизменения нормален цвят на урината и изпражененията.
Какво причинява жълтеницата (хипербилирубинемията)?
Когато червените кръвни клетки се разрушат, се образува т.нар. билирубин. Билирубинът е част от жлъчната течност, произвеждана от черния дроб.
Нормален черен дроб метаболизира билирубина, за да поддържа нивото му в кръвта ниско.
Когато чернодробните клетки са увредени или ракът се е разпространил в черния дроб или жлъчните пътища, функцията на черния дроб се намалява или затруднява. Нивото на билирубина в кръвта се увеличава, което причинява и видимата изява на жълтеницата.
Три основни вида увреждане на черния дроб могат да доведат до жълтеница са:
1.Прехепатични причини, които могат да възникват при масивно разграждане на червени кръвни клетки, произвеждащи билирубин в такива големи количества, че черният дроб да не може да се справи с тяхната обработка.
Така, големи количества непреработен билирубин преминават от черния дроб в кръвта.
2.Чернодробни причини към които се отнася прякото увреждане на самите чернодробни клетки от причинители като инфекция с вирус на хепатит, алкохол, някои видове лекарства за химиотерапия или рак на черния дроб.
3.Постхепатични причини, които се появяват, след като билирубинът е бил преработен в черния дроб, но не е в състояние да излезе от него.
Това се случва при пациенти с камъни в жлъчката или рак, блокиращ жлъчните пътища, което води до намаляване на отделяната жлъчка постъпваща в жлъчния мехур, която след това се отделя в червата и изхвърля чрез изпражненията.
Какви са другите симптоми на жълтеницата (хипербилирубинемията)?
Пациентите с жълтеница също така имат потъмняване на урината (може и да е тъмно-жълта), изсветляване на изпражнения и сърбеж на кожата.
При някои хора се срещат: гадене, повръщане, болка и тежест в корема, както и неясни симптоми като главоболие, загуба на тегло и подуване на корема.
Черният дроб премахва токсичните вещества от тялото. Когато неговата дейност е затруднена, концентрацията на токсичният амоняк от някой съединения може да се натрупа в кръвния поток и така да бъде отведен до мозъка, което да доведе до влошаване на мозъчната функция.
Това се нарича чернодробна енцефалопатия, която причинява объркване, умора и сънливост, и е лош прогностичен белег
Какви ракови заболявания могат да причинят хипербилирубинемия?
Ракът, възникнал директно в черния дроб, като хепатоцелуларния карцином или метастазирал там, като панкреасняи или рака на дебелото черво, са сред най-честите причини за жълтеница сред пациентите с ракови заболявания.
Жълтеница може да се срещне и сред пациентите с карциноми на гърдата.
Какво да се прави ако се забележи жълтеница?
Изследванията за жълтеница трябва незабавно да включват: кръвни тестове за изследване на чернодробната функция, както и изследвания за вирусен хепатит и тест за урина.
Зоната около черния дроб и жлъчния мехур може да се изследва с образна диагностика като ултразвук, компютърна томография или ЯМР на корема.
Лекарите понякога поръчват процедура, наречена ендоскопска ретроградна холангиопанкреатограма (endoscopic retrograde cholangiopancreatogram ERCP), в която жлъчните пътища се изследват с помощта на ендоскоп.