Интересен факт от живота на голите къртичести плъхове е, че подобно на други животни, те не боледуват от ракови новообразувания. Сега изследователите са открили, че тайната на доброто  здраве на тези гризачи представлява една „сложна“ захар, която помага в клетките им да не възникват тумори.

Снимка на корицата– https://www.sciencemag.org/news/2018/01/naked-mole-rats-defy-biological-law-aging

Не е ясно към момента дали тази захар може да бъде полезна като противораково средство и при хората. Но тъй като тя съществува в пространството между клетките, наречено извънклетъчен матрикс,
статията подчертава много важната регулаторна роля на извънклетъчния матрикс при рак.

Много изследователи са изучавали рака при мишки, които живеят не повече от 4 години и са склонни към тумори. Сега е бил предприет различен подход който се съсредоточава върху животни, които изглеждат защитени от туморни новообразувания. Изследователите са проследили продължителността на живота на 20 вида различни гризачи, търсейки тези,
които живеят дълго време. Бобрите и сивите катерици, например доживяват по няколко десетилетия, но голите къртичести плъхове надживяват тези по-големи животни с 10 години.

Освен това, тъй като голите къртици имат уникална социална структура, с една кралица, която ражда всички малки за подземната си колония, те са обект на дългосрочни изследвания.

Благодарение на тези проучвания учените със сигурност вече знаят, че този вид не боледува от рак.

Отначало учените не са знаели къде да търсят източника на резистентност към рак на тези животни. Но когато отглеждали клетки от голи къртици в лабораторни условия, са  забелязали, че клетките им няма да се „доближат“ твърде много. Освен това, съдържанието на съда стана много гъвкаво с течение на времето, толкова много, че лабораторните
техници са открили, че клетките работят трудно. Когато техниците елиминираха тъканта, клетките се слепнали, предполагайки, че вероятно сега може би ще образуват тумори.

Изследователите проследяват лепкавостта до сложна захар, наречена хиалуронан, която клетките на голите къртици произвеждат и освобождават в извънклетъчния матрикс.

Хиалуронанът (Hyaluronan) съществува при всички животни, като помага за смазването на ставите и служи като основен компонент в кожата и хрущялите. Използва се в лосиони за кожа и  антиартритни лечения, като дори се предлагат някои форми за насърчаване на рака. Хиалуронанът от голи къртици е необичаен с това, че всяка молекула е около 5 пъти
по-голяма от молекулите на хиалуронан при мишки, плъхове и хора.

В допълнение, изследователите са открили, че ензимът, който разгражда тази захар, не е много активен  при голите къртици, което позволява на съединението да се натрупва до по-високи концентрации, отколкото при други животни.

Изследователите смятат, че тази захар е еволюирала, за да направи кожата на голите къртици по-еластична и способна да се справи с плътното притискане на тесните подземни тунели.

Но предотвратява ли се рака?

Учените са се опитали да стимулират клетки от голи къртичести плъхове да образуват тумори, като са ги излагали на вирусни протеини, които при мишки  водят до туморен растеж. Тези протеини са инактивирали гени, които потискат рака, но въпреки това клетките от голи къртици не са показали неконтролиран растеж. Въпреки това,
когато изследователите са се намесвали в производството на хиалуронан или във възстановяването на активността на ензима, който разгражда захарта, като по този начин намалява  концентрациите му, туморите са се образуват при живи животни, съобщават статия в Nature.

Ако има успех с промяната на човешкия хиалуронан или неговото стабилизираме по някакъв начин, може би ще се успее да се потиснат раковите заболявания,

Източник на информация:

1.https://www.sciencemag.org/news/2013/06/why-naked-mole-rats-dont-get-cancer

   Send article as PDF