Въпреки, че изследователите знаят, че рискът от рак се увеличава с напредването на възрастта и напълняването, китовете, най-големите бозайници в света, не изпитват този проблем. Всъщност те са някои от животните с най-малка вероятност да се разболеят от рак. Ново изследване има за цел да разбере защо е така.

В основата си ракът започва, когато клетките мутират необичайно и започват да растат и делят неконтролируемо по начин, който нарушава нормалното им функциониране в  биологична среда.

Според Световната здравна организация (СЗО) ракът е втората водеща причина за смърт в световен мащаб, засягаща милиони хора от всички възрасти по света.

Някои изследователи твърдят, че болестите, които попадат под чадъра на рака, са станали по-широко разпространени в съвременния свят, главно поради фактори като  замърсяване и други промени в околната среда, причинени от човешкото действие. И все пак много изследвания показват, че хората са страдали от рак в продължение на  хиляди години.

Най-ранният случай на рак, който досега е бил документиран, се е случил при хоминин (ранен човешки прародител), чиито останки датират от 1,7 милиона  години. Изследователите са открили тези останки в южноафриканска пещера и са видяли доказателства сочещи за остеосарком (агресивен тип рак на костите), в зората на  човешката раса.

И все пак хората и техните предци не са единствените животни, които са били засегнати от рак през историята. Ракът, например е водещата причина за смърт при котки и  кучета, а някои птици, влечуги и риби в изкуствена среда и в дивата природа също могат да развият рак.

Освен това, според последните открития, дори динозаврите някога са развивали рак.

Възраст, тегло и риск от рак

Експертите обясняват, че възрастта и теглото на човек могат да увеличат риска от развитие на раково новообразувание. В вова има смисъл, защото колкото по-дълго някой живее, толкова повече време има за мутация на клетките му и тъй като с напредване на възрастта на тялото, клетките му могат да станат по-податливи на мутации.

Освен това, колкото по-голяма е телесната маса и, колкото по-висок е човек се, предполага, че толкова повече клетки има, които могат да претърпят мутация.

Тези корелации обаче не се прилагат равномерно за всички видове в животинското царство. Всъщност при някои животни е изключително малко вероятно да развият рак, въпреки факта, че са много големи и дълголетни.

Слоновете, морските свинчета и китовете имат невероятно ниски нива на рак. Изследователите се чудят защо и обмислят дали устойчивостта на тези животни към рак може да  помогне на хората да разберат по-добре болестта, и как най-добре да се борят с нея.

Изследване, публикувано миналата година, може да е намерило отговора в случая със слоновете. Оказва се, че тези големи дебелокожи имат ген, потискащ тумора, който  позволява на телата им да спрат образуването на раковото заболяване.

Хората също имат този ген. Въпреки това, докато хората имат само едно копие от него, слоновете имат до 20 копия.

Ами, какво да се каже за китовете? Екип от изследователи от Университета на Северна Аризона вярват, че отговорът отново може да се крие в гените на тези водни бозайници.

Защо ракът не засяга китовете?

За това проучване, констатациите от което се появяват в списанието Molecular Biology and Evolution изследователите са получили разрешение да анализират проба от  кожата от Salt, възрастна женска гърбата китка (Megaptera novaeangliae).

Салтата посещава водите край бреговете на Масачузец и изследователите решават да се съсредоточат върху нея, защото други учени, както и наблюдатели на гърбати китове  я следят отдавна, от средата на 70-те години, по-точно, така че няма недостиг на данни за нея.

Изследователският екип е извърши секвениране на ДНК и РНК върху кожната проба, събрана от Salt, за да състави карта на нейния геном.

След като са постигнали това, изследователите са сравнили тези данни с информация за генетичния състав на различни бозайници, включително членове на 10 други видове  китоподобни, като синия кит (Balaenoptera musculus), гребен кита (Balaena mysticetus) и кашалота (Physeter macrocephalus).

Анализът на изследователите разкрива, че някои геномни локуси (специфични части от генома) са се развили по-бързо при китовете, отколкото при други бозайници.

По-конкретно, това са били локуси, съдържащи гени, които регулират клетъчния цикъл, пролиферацията и процеса на възстановяване на ДНК в клетките – по същество, процеса  на поддържане на здравите клетки.

Отбелязва се, че гените, отговорни за тези процеси на поддържане на клетките, мутират и при човешкия рак.

Друга характеристика, която отличава китовете от другите бозайници, е, че те имат много дублиращи се гени, потискащи туморите, т.е. гените, които пречат на рака да се  развива и расте.

Това предполага, че китовете са уникални сред бозайниците, тъй като за да се развият гигантските им размери, тези важни „домакински“ гени, които са еволюционно  запазени и обикновено предотвратяват рака, трябва да продължат, за да поддържат годността на вида.

Открито е също така, че въпреки свързаните с рака части от геномите на китовете се развиват по-бързо от при други бозайници, средно китовете са натрупали  много по-малко ДНК мутации в своите геноми с течение на времето, в сравнение с други бозайници, което предполага, че имат по-бавно развиващи се мутации.

Как това изследване може да е от значение за нас?

И така, защо изследователите изучават китове и други животни с изключително нисък риск от рак? Полезна ли е тази информация изобщо за хората?

Авторите на настоящото изследване твърдят, че има повече от един аспект в този въпрос. От една страна, информацията, която те са разкрили, предполага, че много видове в  естествения свят са се развили така, че да се предпазят от рака.

Това означава, че чрез разбирането на механизмите, действащи в тези случаи, изследователите в бъдеще да могат да измислят превантивни стратегии и  противоракови терапии, които ще бъдат ефективни в борбата с човешките форми на рак.

В същото време екипът вярва, че картографирането на начина, по който различните животински видове развиват рак, както и антионкогенните механизми, ще ни позволят да
научим, че тези заболявания са често срещана заплаха, която присъства през цялото време – такава, която вероятно не е без решение.

Целта е не само да накараме природата да ни информира за по-добри терапии на рака, но да дадем на обществото нова перспектива за рака.

Фактът, че китовете и слоновете са се развили така, че са победили рака и че динозаврите са страдали от него също предполага, че ракът е бил един вид селективен натиск  през много милиони години на еволюция. Той винаги е бил с нас.

Този подход ще промени връзката на хората с болестта, която е болезнена и лична за много хора. Той също така ще помагне да се осигури още по-добра оценка за  биологичното разнообразие. При сегашното ни, шесто, масово изчезване, се нуждаем от всички причини за опазване, които можем да получим.

В бъдеще изследователският екип се надява да продължи тази работа още повече и да експериментира с клетъчни линии на китове в лабораторията, в опит да разработи  прототипно лекарство за рак, основано на биологичните механизми за самозащита на тези водни бозайници.

Източник на информация:

1.https://www.medicalnewstoday.com/articles/325178#How-is-this-research-relevant-to-us?

   Send article as PDF