Честотата на различни видове рак (включително множествения миелом, колоректаления рак, рака на бъбреците и панкреаса), непрекъснато нараства при групата на „младите възрастни“
(обикновено дефинирани като пациенти, диагностицирани преди 50-годишната им възраст). Въпреки увеличаването на нивата на рак в тази уязвима популация, повечето
изследвания на раковите заболявания се извършват при пациенти след 50 годишна възраст. Това несъответствие означава, че информацията, с която лекарите разполагат, за да определят
най-добрия курс на лечение за своите пациенти, независимо от тяхната възраст, се основава на изследвания, направени с по-възрастни пациенти.

Екип от изследователи от Сайни съобщава за необходимостта от разбирането на приликите или разликите между рака при млади и възрастни хора. Те са разгледали този
критичен въпрос в скорошно проучване, публикувано в Cell Reports. Докладът сравнява генетичния профил на тумори от 14 различни вида рак, всички диагностицирани
при пациенти под 50 години.

Проучването е използвало данни от 1757 „млади възрастни“ и на 3608 пациенти на възраст над 50 години, включени в Геномния атлас на рака (TCGA). Геномния атлас на рака е съвместен проект
между Националния институт по рака и Националния институт за изследване на човешкия геном, който характеризира генетичния състав на над 20 000 ракови проби.
Геномния атлас на рака включва около 2,5 петабайта (това е 1024 терабайта за тези, които се броят) геномни данни, които са публично достъпни за достъп на изследователите.

Изследователите сравняват фактори, включително генетични мутации, хромозомни промени, наличието на имунни медиатори в тумора и отговора на стандартните терапии за
рака между двата набора тумори. Докладът е описал приликите и разликите между генетичните профили на туморите при млади и възрастни хора.

Интересно е, че изследователите са открили значителни разлики в имунните медиатори в туморите.

По-доброто разбиране на тези разлики може значително да повлияе на решенията за лечение, тъй като имунният статус на тумора, известен също като туморна микросреда, има важни последици както върху прогнозата, така и върху отговора на лечението.

Един пример за въздействието на туморната микросреда върху отговора на лечението се появи при анализа на тумори на главата и шията. Ракът на главата и шията
късно се свързва с удължена преживяемост след лечение с имунотерапия. Лошата прогноза при пациенти с ранно начало на рак на главата и шията съответства на
по-малко цитотоксични Т клетки, имунните клетки, отговорни за атаката и убиването на раковите клетки.

Авторите заключават, че тяхната оценка разкрива различни генетични профили при тумори с ранно и късно начало. Разликите, предимно тези, възникващи в туморната
микросреда, установяват солидна обосновка за изследване на различни лечения въз основа на възрастта на пациента при поставяне на диагнозата.

Инхибиторите, които са насочени към специфични генни мутации и имунотерапии, които разчитат на присъствието на противоракови имунни клетки, няма да имат същата степен на ефективност срещу такива различни тумори.

Констатациите предполагат, че по-изчерпателен анализ на отделните тумори може по-добре да информира решенията за лечение на пациенти с рак. Освен това,
с нарастването на заболеваемостта от рак при „младите възрастни“, има силна нужда от повече проучвания за разработване на безопасни и ефективни терапевтични
възможности за тази разнообразна група пациенти.

Източници:

1.https://www.labroots.com/trending/cancer/21899/age-matters-adults-cancer-therapies?fbclid=IwAR1kAjYDjcOo3NP1GPRbll7n0-SBgpirdK4l44xYlKuP4UpT5na3zOfTDuY
2.The Lancet, American Cancer Society, Cell Reports, NCI

   Send article as PDF