Онкология и Изкуствен интелект

Възможно генетично обяснение за ниската заболеваемост от рак при слоновете

I.Bivolarski
I.Bivolarski

Слоновете притежават две характеристики, които могат да накарат човек да очаква, че са изложени на висок риск от развитие на рак-първо те са големи по размер и второ, живеят дълго.

Жизненият цикъл на клетката включва повтарящи се цикли на клетъчно делене, които позволяват растежа и възстановяването. Всеки път, когато дадена клетка се репликира, има шанс да възникне мутация, която да накара клетките да се превърнат в ракови.

Слоновете живеят средно 65 години. Колкото по-дълго живее един организъм, толкова повече възможности има за възникване на грешки по време на клетъчната репликация.

Освен това слоновете са най-големите сухоземни бозайници в света. Средният слон се състои от около квадрилион (или 1000 трилиона) клетки. За разлика от тях, човешкото тяло се състои само от около 37 трилиона клетки. Ако всички клетки имат еднакъв риск да станат ракови, може да се мисли, че животните с „много клетки“ може да са изложени на повишен риск от развитие на рак.

Въпреки това, слоновете рядко развиват рак, което предполага, че са развили превъзходни механизми за предотвратяването му, въпреки големия си размер и дългата им продължителност на живота. Този парадокс е насърчил изследвания, които да характеризират механизмите, които са в основата на тези еволюционни ползи. Изследванията се концентрират
върху специфичен ген, наречен TP52, предшественик на тумор-супресорния протеин, известен като p53. Хората носят едно копие на гена TP52, докато слоновете притежават
около 20 копия.

Проучване, публикувано в eLife, предоставя допълнителна представа за механизмите, лежащи в основата на ниската честота на рака при слоновете, като предоставя пълна картина на антитуморните компоненти, съдържащи се в ДНК на слона.

Изследването е анализирало генома на различни видове слонове, включително африканския слон от саваната, африканския горски слон и азиатския слон. Освен това изследователите са включили в анализа си и геномите на някои вече изчезнали видове като вълнистия мамут.

Проучването е идентифицирало серия от 13 гена, които са дублирани и в трите вида слонове. По-специално, изследователите разкриват, че дублираните гени са силно експресирани в пътища, свързани с противоракови функции. Те включват гени, свързани с клетъчния цикъл, възстановяване на увреждената ДНК, удължаване на теломерите и апоптоза.

Изследователите са заключили, че намаленият риск от рак поради допълнителни копия на антитуморните гени е улеснявал еволюцията на увеличения размер на слоновете.

Разширяването на познанията ни за точните механизми, чрез които слоновете са до голяма степен защитени от ракови заболявания, може да предостави важни улики на изследователите, работещи за предотвратяването и лечението на рака при хората.

Източник на информация:

1.https://www.labroots.com/trending/cancer/21633/genetic-explanation-low-cancer-incidence-elephants?fbclid=IwAR3T7lwPmjsExbTN6eenvpxrwtfIA7OESZZNUBQsDEDspNOydRX02by-Hg8

Още по темата:

Защо китовете не развиват рак и защо трябва да ни интересува това?

 

Защо слоновете не боледуват от рак?

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
Новости