Онкология и Изкуствен интелект

UNIRAD:Не е открита полза от Еверолимус плюс адювантната хормонална терапия при високорисков рак на гърдата в ранен стадий

I.Bivolarski
I.Bivolarski

Според резултатите от проучването UNIRAD, Еверолимус плюс хормонална терапия подобрява резултатите при напреднала болест, но очевидно не и в адювантна среда.

Този факт е представен от Европейското общество за медицинска онкология (ESMO).

В проучването UNIRAD, след 3 годишна медиана на проследяване на 1278 пациенти с високорисков ранен стадий на рак на гърдата, еверолимус, прилаган в комбинация с адювантна хормонална терапия, не е подобрил преживяемостта без заболяване в сравнение само с хормонална терапия.

Приемливостта също е била притеснителна, тъй като 50% от пациентите са спрели приемането на еверолимус преди завършване на проучването поради токсичност или по лично решение.

Доказано е било, че комбинацията от еверолимус и хормонотерапия подобрява преживяемостта без прогресия при напреднал хормон-позитивен, HER2-отрицателен рак на гърдата. Двойно-сляпото, рандомизирано, френско проучване, UNIRAD е изследвало ползата от този подход при подобна популация с ранен стадий на рак на гърдата, но не е успяло да постигне основната си крайна точка.

UNIRAD е включвало 1278 жени от 72 френски центъра. Пациентите е трябвало да имат: високорисков хормоно-позитивен, HER2-отрицателен ранен рак на гърдата с поне четири положителни лимфни възли (приблизително половината от включената популация); поне един положителен възел след неоадювантна химиотерапия или хормонотерапия;
или поне един положителен възел според оценката на EndoPredict (показваща висок риск от рецидив).

Всички пациенти са завършили първоначалното си лечение и са могли да получат до 4 години адювантна хормонална терапия (пациентите първоначално са били избрани
след 3 години хормонотерапия). Изменение на изследването е позволило на пациентите да започнат еверолимус от 5 mg и да титрират, как се понася до 10 mg. Друга
поправка им е позволявала да започнат проучвателно лечение едновременно с хормонотерапия.

Между юни 2013 г. и март 2020 г. пациентите са били разпределени да получават произволно или хормонотерапия (по избор на изследователя) плюс еверолимус или плацебо в продължение
на 2 години.

Първичната крайна точка е била инвазивното преживяване без болест от рандомизирането. Хипотезата е била, че дублетът ще доведе до полза от 3% при 2-годишно преживяване без инвазивна болест (90% срещу 93%, коефициент на риск [HR] = 0,7). Настоящият анализ е бил проведен след решението да се спре проучването
за безполезност при първия предварително планиран междинен анализ през март 2020 г.

Първичната крайна точка не е била изпълнена.

Ендокринният гръбнак е бил инхибитор на ароматазата за 60% от пациентите и тамоксифен за 40%. Преди проучването, 43% от
пациентите са или не са получавали или са получавали 1 година хормонотерапия, а 42% са я получавали в продължение на 2 до 3 години. Адювантна химиотерапия са получили 74%,
а неоадювантната химиотерапия – 26%.

След средно проследяване от 35,7 месеца са настъпили 147 събития. Междинния анализ не е показал, че резултатът е благоприятен за рамото на еверолимус.

Еверолимус / хормонотерапия срещу хормонотерапия, ето основните клинични резултати:

Средна 3-годишна преживяемост без инвазивно заболяване: 88% срещу 89% (HR = 0,95; P = .7764)

Средна преживяемост без метастази: 91% срещу 90% (HR = 0,88; 95% [CI] = 0,62–1,25)

Средна обща преживяемост: 96% срещу 96% (HR = 1,09; 95% CI = 0,62–1,92).

При предварително планирания анализ на подгрупата е нямало голяма разлика между раменете, с изключение на това при ендокринната терапия.

Изглежда, че пациентите, лекувани с тамоксифен, са получили по-голяма полза от еверолимус и хормонотерапия в сравнение с пациентите, лекувани с инхибитор на ароматазата.

Съотношенията на риск за пациентите, получаващи тамоксифен спрямо инхибитор на ароматазата, са били съответно 0,63 (95% CI = 0,36-1,05) и 1,25 (95% CI = 0,82-1,90),  което отразява значително взаимодействие при лечението (P = .04).

Токсичността води до прекратяване на лечението

Лечението с еверолимус плюс хормонална терапия е довело до повече нежелани събития, намаляване на дозата и прекратяване на лечението, отколкото само при хормонотерапия, както е показано съответно тук:

Средна продължителност на лечението е било: 9 срещу 22 месеца
Прекратяване на лечението: 53% срещу 22%
Намаляване на дозата: 34% срещу 12%
Степен ≥ 3 нежелани събития: 30% срещу 16% (една токсична смърт, свързана с еверолимус)
Мукозит, всякакъв клас: 66% срещу 32%
Обрив, всякакъв клас: 29% срещу 11%.

Източник на информация:

1.https://ascopost.com/issues/march-25-2021/no-benefit-found-for-everolimus-plus-adjuvant-hormone-therapy-in-high-risk-early-stage-breast-cancer/?fbclid=IwAR1jbBNWknIVuSP_lTv8cXdbIniTxjfOc3424XXsDy2mvqzjmkd7Ef2L6oM

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
Trial Wars