Тремор след химиотерапия
Ако имате поставен онкологична диагноза и Ви предстой провеждането на химиолечение, то трябва да бъдете подготвени, че могат да възникнат някой усложнения от самото лечение.
Едно такова усложнение е треперенето след проведена химиотерапия. Това състояние като такова е крайно рядко, но може да възникне при определени пациенти и да доведе до притеснение!
Обикновенно при онкоболни това състояние е по-често срещано сред пациентите, който провеждат лечение за карциномна гърдата с циклофосфамид.
При пациентите, който провеждат лечение поради рак на червата, също може да има оплаквания от тремор (треперене), особено след приложение на химиотерапевтични схеми като ФОЛФОКС или ФОЛФИРИ.
Ако имате подобно оплакване, трябва веднага да уведомите лекуващия Ви екип за това.
Какво представлява треперенето?
Треморът представлява вид нарушения на движението, характеризиращ се с ритмично неволно и колебливо движение на част от тялото, обикновено включващо крайник или глава. Трябва да се има предвид, че съществува и така наречен физиологичен тремор!
Треморът е едно от най-често срещаните нарушения, наблюдавани в болничната обстановка поради редица причини. Първо, много лекарства и метаболитни нарушения могат да изострят физиологичния тремор.
Второ, всички форми на тремор са по-силно изразени в условията на физически или емоционален стрес и хоспитализацията за стационарно лечение със сигурност може да е причина за това.
Треморът може да има рязко начало, но по-често се влошава постепенно с течение на времето. Повечето видове тремор (като всички нарушения в движението) изчезват по време на сън.
Треморът може да се появи при други анормални движения като атаксия, дистония или миоклонус и ако присъства някой от тях, това може да помогне за поставянето на диагнозата. Органичните неврологични причини за тремор имат статични непроменени честоти.
Треморът може да бъде предизвикан от различни състояния
Такива са:
I.Предизвикан от медикаменти тремор:
1.Антидепресанти;
2.Стабилизатори на настроението (валпроат, литий);
3.Сърдечни лекарства (амиодарон, мексилетен, прокаинамид)
4.Антибиотици;
5.Белодробни (салметерол, теофилин);
6.Химиотерапия (тамоксифен, ифосфамид, цитарабин).
II.Болестта на Паркинсон: изисква поне два от четирите кардинални симптома (тремор на покой, ригидност, брадикинезия и дисбаланс на походката), за да бъде
диагностицирана. Паркинсон е толкова често асиметричен, че симетричното представяне поставя под въпрос дали диагнозата е правилна.
III.Съдов паркинсонизъм: Паркинсоновите характеристики се отличават с това, че настъпват внезапно и засягат изключително само едното полукълбо.
IV.Провокиран с лекарствени медикаменти паркинсонизъм: той е с характеристики на паркинсонизма, но има загуба на асиметрия. Трябва да има история на допаминергична блокада
(антиеметици или антипсихотици).
V.Основен тремор.
VI.Дистоничен тремор.
Източник на информация:
1.https://www.cancertherapyadvisor.com/home/decision-support-in-medicine/hospital-medicine/tremor/