Добавянето на евофосфамид се е оказало разочароващо в едно от най-големите проучвания, TH CR-406/SARC021 (фаза III) провеждани някога при саркоми.

Евофосфамид е хипоксия-активиращо пролекарство на бромо-изофосфорамид мустарда.

Изпитването SARC021 е рандомизирало 640 пациенти с нерезектируеми или метастатични мекотъканни саркоми, които да получават доксорубицин при 75 mg /m2 плюс евофосфамид при 300 mg /m3 на 1-ви и 8-ми дни или само доксорубицин в продължение на 6 цикъла. Първичната крайна точка не е била изпълнена.

Средната преживяемост е била 18,4 месеца при комбинацията и 19,0 месеца с доксорубицин (HR = 1,08; P = .527), а средната преживяемост без прогресия също е била сходна между двете
групи.

Въпреки това, в анализ на подтипа, пациентите със синовиални саркоми изглежда са имали полза, демонстрирайки средна преживяемост от 22,1 месеца с дублета,  срещу 9,4 месеца само с доксорубицин. Това може и да има смисъл, ако се замислим върху биологията на синовиалния сарком. При него алкилаторите алкилаторите действат добре.
Въпреки, че наистина няма роля за комбинацията от евофосфамид и доксорубицин при всички пациенти, може да се даде тласък за изследване при синовиалния сарком.

Трябва да се отбележи, че подгрупите от пациенти в SARC021 са били малки. Въпреки това, продължават проучвания, които да оценят евофосфамид/доксорубицин при синовиалния сарком.

Източник на информация:

1.https://www.ascopost.com/issues/september-25-2017/sarcoma-management-is-slowly-evolving/

   Send article as PDF