Разработен е нов метод за проследяване на остатъчна болест при пациенти с рак на гърдата, който един ден би могъл да помогне на лекарите да адаптират по-добре лечението и да предотвратят ненужни операции при някои при със заболяване.

Откритието е публикувано в Science Translational Medicine.

Новата техника, наречена TARDIS (TARgether DIgitial Sequisting), анализира циркулиращата туморна ДНК.

Този тест може един ден да позволи на лекарите да  използват кръвни проби за непрекъснато наблюдение на ефективността на лечението при рак на гърдата, което ще им позволи да персонализират плановете си за лечение на  всеки пациент.

И досега кръвните тестове за рак на гърдата са били достатъчно чувствителни, за да идентифицират надеждно туморната ДНК при хора с напреднала болест, но TARDIS
е в състояние да открие циркулираща туморна ДНК при изключително ниски концентрации в кръвта, създавайки възможност за наблюдение на пациенти с това заболяване в  ранен стадий, и позволяващ да се разбере как болестта им реагира на лечението.

TARDIS търси ДНК последователности, специфични за рака на всеки пациент.

Тестът разчита на традиционна биопсия на тумора, която се взема първоначало. След това  туморната ДНК се секвенира и чрез биоинформатика за идентифициране на мутации, които вероятно ще присъстват във всички ракови клетки.

Методи и констатации

В това първо валидиращо проучване изследователите са анализирали 80 кръвни проби от 33 жени в ранен стадий и локално напреднал рак на гърдата.

Те са открили,  че тестът е в състояние да идентифицира циркулиращата туморна ДНК при всеки пациент, преди да е започнал лечение.

Изследователите са направили допълнителни кръвни изследвания на 22-те жени, които са получили лечение преди операцията си, като химиотерапия, лъчетерапия или  хормонална терапия.

Тестът е установил, че концентрацията на циркулиращата туморна ДНК е по-ниска при пациенти, които са нямали ракови клетки ,  останали в мястото на операцията, отколкото при тези, които са имали.

Сега трябва бъде извършено по-голямо проучване, което ще включва над 200 пациенти, за да бъде потвърдена допълнително ефективността на теста и да определи  концентрацията на циркулиращата туморна ДНК в кръвта, която би могла да покаже на лекарите, че лечението преди операцията е било успешно.

Това може да доведе  до клинични изпитвания, които да установят дали тестът може да бъде използван за надеждно информиране при решения за лечение в реални условия.

Изследователите се надяват, че техниката може да има приложения извън рака на гърдата и да се използва за наблюдение и на други видове рак, които се лекуват  с лекарства или лъчетерапия преди операцията.

Това изследване може да промени бъдещата диагностика. Вместо пациентите да бъдат подложени на шест до осем цикъла на химиотерапия (за 15–21 седмици на лечение),  след един или два цикъла (3–6 седмици), ще може да се използва TARDIS теста, за да се търси значителен спад в циркулиращата туморна ДНК.

Ако не се установи такава,  лечението може да бъде спряно или променено.

Заключение

Откриването на ракова ДНК в кръвта е като търсене на игла в купа сено. Но чрез разработването на този тест, който е уникален за всеки пациент, в търсенето на мутации,  присъстващи в целия тумор, се увеличава значително шанса за идентифициране на рецидиви при рак много по-рано.

Източник на информация:

1.https://www.ascopost.com/News/60335

   Send article as PDF