В SWOG S0905 (фаза II), публикувано в Journal of Clinical Oncology, се установява, че добавянето на цедираниб (cediranib) към комбинацията цисплатинa/пеметрексед е свързано с ограничена полза и по-голяма токсичност при химиотерапевтично наивни пациенти с нерезектабилен злокачествен плеврален мезотелиом.

В двойно-сляпото проучване, 92-ма пациенти със заболяване от всеки хистологичен подтип са били разпределени на случаен принцип между октомври 2011 г. и февруари 2016 г.
да получават: цедираниб в доза 20 mg/d (n = 45) или плацебо (n = 47) плюс шест цикъла на цисплатин (75 mg/m2) плюс пеметрексед (500 mg/m2) на всеки 3  седмици (карбоплатина е могла да замести цисплатината в случай на непоносимост към последната), последван от поддържащ цедираниб или плацебо.

Основната крайна точка е била преживяемостта без прогресия по, RECIST версия 1.1 (RECIST v1.1). Анализът на разликата в  преживяемостта без прогресия е бил извършен на едностранно 10% ниво със статистическа значимост, определена като P <.10. Хистологията на заболяването е  била епителиоидна при 75% от пациентите, двуфазната или саркоматоидната при останалите 25%.

Преживяемост без прогресия

Средното проследяване е било 31 месеца при преживелите пациенти. Средната преживяемост без прогресия по RECIST v1.1 е била 7,2 месеца в групата на цедираниб срещу 5,6 месеца в контролната група (коефициент на опасност [HR] = 0,71, 80% доверителен интервал = 0,54–0,95; P = 0,062). Общият процент на отговори при  RECIST v1.1 е бил 26% срещу 15% (P = .15).

Преживяемостта средно без прогресия при модифицирани критерии по RECIST е била 6,9 месеца срещу 5,6 месеца (HR = 0,77; P = .12). Общият процент на отговори при  модифицираните критерии по RECIST е бил 50% срещу 20% (P = .006). Общата средна преживяемост е била 10 месеца срещу 8,5 месеца (HR = 0,88; P = .28).

Нежелани събития

Нежеланите събития от всяка степен, които са се срещали по-често в групата на цедираниб спрямо контролната група, са включвали: анорексия (51% срещу 38%), диария (47%  срещу 17%), хипертония (44% v 15%), миелосупресия (44% срещу 30%) ), периферна невропатия (20% срещу 11%) и епистаксис (13% срещу 0%). 3-та или 4-та степен на нежелани  събития са се наблюдавали при 69% срещу 57% от пациентите, хипертония (20% срещу 0%), дехидратация (9% срещу 4%), загуба на тегло (9% срещу 0%) и диария (4%  срещу 0%) и са били по-често срещани в групата на цедираниб.

Имало е два случая на синусова брадикардия и един случай на суправентрикуларна тахикардия в групата на цедираниб срещу нито един в контролната група. Повечето
пациенти в групата на цедираниб срещу контролна група са преминали от цисплатин към карбоплатин (13% срещу 4%), изискващо намаляване на дозата на цедираниб срещу
плацебо (е била 13% срещу 2%) и прекратяване на цедираниб срещу плацебо поради токсичност (е била 29% срещу 17% ).

Заключение

Добавянето на цедираниб към платина/пеметрексед е подобрило преживяемостта без прогресия по RECIST v1.1 и честотата на отговор  при модифицирния RECIST при пациенти с нерезектируем злокачествен плеврален мезотелиом. Докато добавянето на антиангиогенични средства към химиотерапията е  била успешна стратегия за някои пациенти, профилът на токсичност на цедираниб има малка полза за преживяемостта изключва допълнително развитие при
злокачествен плеврален мезотелиом.

Източник на информация:
1.https://www.ascopost.com/News/60341?email=d39b85889631956349a11cd98f309f26a465ea0d14f9a4561e4342296aa4cf77&utm_medium=Email&utm_campaign=TAP%20EN

   Send article as PDF