Синдромът на Гарднър, известен още и като Фамилна колоректална полипоза, представлява подтип на фамилната аденоматозна полипоза (ФАП).

Синдромът на Гарднър е автозомно доминираща форма на полипоза, характеризираща се с наличието на множество полипи в дебелото черво, заедно и с тумори извън  дебелото черво.

Извъндебелочревните тумори могат да включват остеоми по черепа, рак на щитовидната жлеза, епидермоидни кисти, фиброми, както и  десмоидни тумори при приблизително 15% от засегнатите индивиди.

Дезмоидните тумори са фиброзни тумори, които обикновено се появяват в тъканта, покриваща червата и могат да бъдат провокирани от операция за отстраняване на  дебелото черво.

Безбройните полипи в дебелото черво предразполагат към развитие на рак на дебелото черво; ако дебелото черво не бъде отстранено, шансът за  развитие на рак на дебелото черво се счита за много значителен.

Полипите могат да прорастнат и в стомаха, дванадесетопръстника, далака, бъбреците, черния дроб, мезентериума  и тънките черва.  Ракови заболявания, свързани със синдрома на Гарднър, обикновено се появяват в  щитовидната жлеза, черния дроб и бъбреците.

Броят на полипите се увеличава с възрастта и стотици до хиляди полипи могат да се развият в дебелото черво.

Синдромът е описан за първи път през 1951 г.

Понастоящем няма лечение и в по-напредналите му форми, се счита за терминална диагноза с продължителност  на живота от 35–45 години. Лечението е хирургично и/или палиативни грижи, въпреки че някои видове химиотерапия са били изпробвани с ограничен успех.

Причина

Синдромът на Гарднер се причинява от мутация в аденоматозната полипоза (APC ген), разположена в хромозома 5q21 (q21 върху хромозома 5).

Този ген е  мутант и при фамилна аденоматозна полипоза (ФАП), е по-често срещан, което предразполага към рак на дебелото черво. След по-голямата част от  втората половина на 20 век синдромът на Гарднър е обединен във FAP и сега се счита просто за фенотипен подтип на ФАП. ФАП, е дефиниран от развитието на стотици до хиляди полипи в дебелото черво.

Синдромът на Гарднър е обособен като подтип, тъй като в допълнение към дебелочревните полипи има и извънколонични израстъци  (както злокачествени, така и доброкачествени).

Има много термини, използвани за описание на „свързано с APC състояние на полипоза“, включително ФАП, атенюиран  ФАП, синдром на Гарднер, синдром на Turcot и стомашен аденокарцином и проксимална полипоза на стомаха (GAPPS).

Симптомите при синдрома на Гарднър

Общите симптоми на това състояние могат да включват:

1.Израстъци в дебелото черво (полипи);
2.Развитие на допълнителни зъби;
3.Костни тумори по черепа и други кости;
4.Кисти под кожата;
Основният симптом при синдрома на Гарднър са множествените израстъци в дебелото черво. Израстванията са известни още като полипи. Въпреки, че броят на
полопите варира, както беше отбелязано те могат да бъдат стотици.

Диагноза

Синдромът на Гарднър се състои от аденоматозни полипи на стомашно-чревния тракт, десмоидни тумори, остеоми, епидермоидни кисти, липоми, зъбни аномалии и  периамуларни карциноми. Честотата на синдрома е 1:14 при равно разпределение по пол.

Синдромът на Гарднър може да бъде идентифициран въз основа на орални находки, включително множество поразени зъби, множество остеоми на  челюстта, които придават на челюстите вид „памучна вата“, както и множество одонтоми, вродена хипертрофия на пигментния епител на ретината (CHRPE), в  допълнение към множество аденоматозни полипи на дебелото черво.

Скелетните аномалии се появяват при приблизително 90% от пациентите със синдрома на Гарднър, а остеомът се счита за най-често срещаната.

Допълнителни зъби, одонтоми и/или засягнане на останалите зъби в устата се наблюдават при 30% от пациентите с това заболяване.

Синдромът на Гарднер също е свързан с фамилна аденоматозна полипоза и може да се прояви като агресивна фиброматоза (десмоидни тумори) на ретроперитонеума.

Дезмоидните тумори възникват най-често от апоневрозата на правия коремен мускул при жени. Извънкоремната форма е рядка и десмоидите на  гърдата могат да възникнат в млечната жлеза или да се появят като разширение на лезия, възникваща от мускулите на гръдната стена. Честотата на млечните  десмоидни тумори е по-малка от 0,2% от първичните новообразувания на гърдата.

При синдрома на Гарднър честотата им варира от 4% до 17%. Показано е, че десмоидните
тумори, свързани със синдрома на Гарднър, имат промяна в пътя на бета-катенин и над експресния бета-катенин.

Дезмоидният тумор е доброкачествена фиброзна пролиферация, която се появява под кожата предимно по коремната стена.

Този тумор има висока степен на рецидив след ексцизия. Той се наблюдава при 8.6% от случаите на синдрома на Гарднър (общо).

Лечение

Няма лек за синдрома на Гарднър. Лечението се фокусира върху облекчаване на симптомите и намаляване на риска от раково новообразувание. Лечението на десмоидни тумори може да
включва хирургия, НСПВС, антиестрогенни медикаменти, лъче- и химиотерапия.

Прогноза

Прогнозата за хората със синдрома на Гарднър варира в зависимост от тежестта на симптомите. Хората, които имат мутация на APC гена (като тази при синдрома на
Гарднър), имат все по-голям шанс да развият рак на дебелото черво с напредване на възрастта. Без хирургично лечение почти всички хора с мутация на гена на APC
ще развият рак на дебелото черво до 39-годишна възраст (средно).

Предотвратяване

Тъй като синдромът на Гарднър е наследен, няма начин да се предотврати. Лекарят може да проведе генетично изследване, което може да определи дали човек  носи съответната генна мутация.

Източник на информация:

1.Rapini, Ronald P.; Bolognia, Jean L.; Jorizzo, Joseph L. (2007). Dermatology: 2-Volume Set. St. Louis: Mosby. ISBN 978-1-4160-2999-1.
2.Online Mendelian Inheritance in Man (OMIM) 175100
3.Luba MC, Bangs SA, Mohler AM, Stulberg DL (February 2003). „Common benign skin tumors“. Am Fam Physician. 67 (4): 729–38. PMID 12613727.
4.Rammohan A, Wood JJ (2012). „Desmoid tumour of the breast as a manifestation of Gardner’s syndrome“. Int J Surg Case Rep. 3 (5): 139–142. doi:10.1016/j.ijscr.2012.01.004. PMC 3312056. PMID 22370045.
5.“Gardner syndrome | Genetic and Rare Diseases Information Center (GARD) – an NCATS Program“. rarediseases.info.nih.gov. Retrieved 2018-04-17.
6.“Gardner Syndrome“. Cancer.net. American Society of Clinical Oncology. 2012-06-26. Retrieved 8 July 2016.
7.“Gardner syndrome | Genetic and Rare Diseases Information Center (GARD) – an NCATS Program“. rarediseases.info.nih.gov. Retrieved 2018-09-20.
8.“Gardner syndrome | Genetic and Rare Diseases Information Center (GARD) – an NCATS Program“. rarediseases.info.nih.gov. Retrieved 2018-09-20.
9.DeVita. Cancer, Principles and Practice of Oncology, 8th Ed. p. 1742.
10.“Gardner syndrome | Genetic and Rare Diseases Information Center (GARD) – an NCATS Program“. rarediseases.info.nih.gov. Retrieved 2018-04-17.
11.Gardner EJ (June 1951). „A genetic and clinical study of intestinal polyposis, a predisposing factor for carcinoma of the colon and rectum“. Am. J. Hum. Genet. 3 (2): 167–76. PMC 1716321. PMID 14902760.

   Send article as PDF