Хепатоцелуларния карцином (ХЦК) се среща главно при хора с цироза на черния дроб и затова рисковите фактори обикновено включват някакво хронично чернодробно заболяване,
което може да доведе до нея. Все пак някои рискови фактори са много по-силно свързани с ХЦК отколкото други.

Например, тежката консумация на  алкохол причинява около 60-70% от цирозата, а другата голяма част се пада на вирусния хепатит (въпреки че може да има и припокриване).

Известните рискови фактори могат да включват:

1.Хроничен вирусен хепатит (приблизителна причина за 80% от случаите в световен мащаб)
2.Хроничен хепатит В (около 50% от случаите)
3.Хроничен хепатит С (около 25% от случаите)

Токсини:

1.Злоупотребата с алкохол;
2.Афлатоксин;
2.Хемохроматоза.

Метаболитни:

1.Неалкохолен стеатохепатит;
2.Диабет тип 2 (вероятно подпомаган от затлъстяването)

Вродени нарушения:

1.Недостиг на алфа 1-антитрипсин;
2.Болест на Уилсън (за нея обаче има противоречиви доказателства);
3.Хемофилия, въпреки че е статистически свързана с по-висок риск от ХЦК, може да се дължи на случайна хронична вирусна хепатитна инфекция, свързана с чести кръвопреливания през целия живот.

Значението на тези рискови фактори варира в световен мащаб. В региони, където инфекцията с хепатит В е ендемична, места като Югоизточен Китай това е  преобладаващата причина. В популации, силно защитени от ваксинация срещу хепатит В, като например в Съединените щати, ХЦК е най-често свързан с  причини като цироза, хроничен хепатит С, затлъстяване и злоупотреба с алкохол.

Някои доброкачествени чернодробни тумори, като хепатоцелуларен аденом, понякога могат да бъдат свързани с едновременно съществуващ злокачествен ХЦК.

Доказателствата са ограничени до истинската честота на злокачествените заболявания, свързани с доброкачествените аденоми. Въпреки това, размерът на  чернодробния аденом се счита, че съответства на риска от злокачествено заболяване като по-големите на размер тумори могат да бъдат отстранени хирургично.

Някои  подтипове на аденома, по-специално тези с мутация на бета-катениновото активиране, са особено свързани с повишен риск от ХЦК.

Децата и юношите е малко вероятно да имат хронично чернодробно заболяване, но ако страдат от вродени чернодробни нарушения, този факт увеличава шанса за  развитие на ХЦК.

По-специално това са: децата с атрезия на жлъчнитe пътища, инфантилна холестаза или циротични чернодробни заболявания са  предразположени към развитие на ХЦК в детска възраст.

Пациенти, засегнати от редкия фиброламеларен вариант на хепатоцелуларен карцином, например може да нямат нито един от типичните рискови фактори като цироза и хепатит.

Източник на информация:

1. Forner A, Llovet JM, Bruix J (2012). „Hepatocellular carcinoma“. The Lancet. 379 (9822): 1245–1255. doi:10.1016/S0140-6736(11)61347-0. PMID 22353262.
Kumar V, Fausto N, Abbas A, eds. (2015). Robbins & Cotran Pathologic Basis of Disease (9th ed.). Saunders. pp. 870–873. ISBN 978-1455726134.
„Liver cancer overview“. Mayo Clinic.
Heidelbaugh, Joel J.; Bruderly, Michael (2006-09-01). „Cirrhosis and chronic liver failure: part I. Diagnosis and evaluation“. American Family Physician. 74 (5): 756–762. ISSN 0002-838X. PMID 16970019.
Alter MJ (2007). „Epidemiology of hepatitis C virus infection“. World Journal of Gastroenterology. 13 (17): 2436–41. doi:10.3748/wjg.v13.i17.2436. PMC 4146761. PMID 17552026.
White DL, Kanwal F, El-Serag HB (2012). „Association between nonalcoholic fatty liver disease and risk for hepatocellular cancer, based on systematic review“. Clinical Gastroenterology and Hepatology. 10 (12): 1342–59

   Send article as PDF