Онкология и Изкуствен интелект

REMORA Trial: Ленватиниб показва ефикастност при карцином на тимуса

I.Bivolarski
I.Bivolarski
14.06.2020

В проспективното клично изпитване във фаза 2 на ленватиниб (lenvatinib) при пациенти с предварително лекуван напреднал или метастатичен карцином на тимуса е било потвърдено за антитуморна активност. 

Резултатите от безопасността за този режим, са показали, че той може да се превърне в стандартна възможност за лечение при тези пациенти.

При 42-мата пациенти, подлежащи на оценка в това проучване само с 1 рамо, обективната честота на отговор (ORR) е била 38% (90% CI, 25,6% -52,0%; P <.0001), което отговаря  на основната крайна точка за ORR при независимия централен преглед.

Имало е 16 (38%) пациенти с частичен отговор и 24-ма (57%) със стабилна болест. Коефициентът на контрол
на заболяването е бил 95% (95% CI, 83,8% -99,4%). Между всички пациенти, които са отговорили, средната продължителност на първия отговор е била 2 месеца (IQR, 1.1-3.9);  а средната продължителност на отговора е била 11,6 месеца (95% CI, 5,8-18,0).

Пациентите в изпитването REMORA са имали патологично потвърден нерезектируем напреднал стадий или метастатично заболяване на тимуса. Те са получавали 24 mg леватитиниб
дневно през устата през 4-седмични цикли, докато болестта им не е прогресирала или не са имали неприемливи нежелани събития (AE). Пациентите са получавали среден брой цикли
с lenvatinib – 9,5 (обхват, 2-24), а средната продължителност на лечението е била 8,8 месеца (IQR, 5,6-15,6). Медианното проследяване е било 15,5 месеца (IQR, 13,1-17,5).
Четиринадесет (33%) пациенти все още получават терапия до прекъсване на данните на 22 февруари 2019 г.

ORR по оценка на местния изследовател се е наблюдавала при 16 (38%) от 42-мата пациенти (95% ИИ, 23,6% -54,4%). Средната преживяемост без прогресия за пациенти на
леватитиниб е била 9,3 месеца (95% CI, 7,7-13,9); средната обща преживяемост не е била достигната (95% CI, 16,1 месеца – не е достигната). Има вероятност 41% за 12-месечна
преживяемост без прогресия и 83% с обща преживяемост за 12 месеца.

В анализ на подгрупата на тези пациенти 4-ма от 11 пациенти, които са били на 65 или повече години, са постигнали обективен отговор, както и 12 от 31 пациенти  по-млади от 65 години.

За 14-те пациенти с телесно тегло под 58 кг, 5-ма са ​​имали пълен отговор; 28 пациенти които са тежали 58 kg или повече, от които 11 са  имали обективен отговор.

Към датата на прекъсване 28 (67%) пациенти са с прогресирало заболяване. От тях 20 (48%) са прекратили лечението поради прогресиране на заболяването. Петнадесет (36%)
пациенти са починали, а 13 (87%) от прогресирало заболяване и двама по неизвестни причини. Местните следователи са решили, че няма причинно-следствена връзка между тези
смъртни случаи и лекарството, което се е изследвало. Нямало случаи на смърт на пациент поради свързаните с лечението странични реакции (TRAE).

Най-често срещаните странични реакции са били: хипертония при 88% от пациентите, синдром на палмарно-плантарна еритродиестезия при 69%, намален брой на тромбоцитите в  52% и диария при 50%. При събитията от степен 3-та, най-често са се наблюдавали хипертония и синдром на палмарно-плантарна еритродиестезия при 64% и 7%.

Имало е 1 пациент с индуциран  от лекарството пневмонит от 3-та степен и състоянието му се е подобрило след прием на стероиди.

Странични ефекти, които са причинили спирането на ленватиниб при 7 (17%) пациенти са, включвали перфорация на червата, камерна дисфункция, пневмонит, артралгия и пневмоторакс.

Сериозни АЕ се развиват при 8 (19%) пациенти: перфорация на дебелото черво, дисфункция на лявата камера, пневмонит, коремна болка, нарушение на електрокардиограмата  Т вълна, пневмония, намален апетит и болка в горната част на корема.

Всеки пациент в проучването е получил поне еднократно намаляване на дозата на lenvatinib с 4 mg поради странични ефекти. Основните странични ефекти
, които са предизвикали необходимостта от
намаляване на дозата, са били протеинурия, хипертония и синдром на палмарно-плантарна еритродиестезия.

Основните характеристики за тези пациенти са включвали анамнеза за лечение на поне 1 химиотерапия на базата на платина при всички пациенти и 25 (60%) пациенти с поне
2 предишни линии на терапия с платина. Имало е 3-ма (7%) пациенти, които преди това са получавали чек-пойнт инхибитори. Един пациент е имал ревматоиден
артрит, въпреки че не е изострен при това проучване, а един пациент е имал асимптоматични мозъчни метастази, но не е развил неврологични симптоми по време на изпитването.

Това многоцентрово изпитване във фаза 2 пе отвърдило трайния отговор на леватитиниб при напреднал, преди това лекуван тимичен карцином.
Заключението е, че lenvatinib може да бъде стандартен вариант за лечение на втора линия за пациенти с карцином на тимуса.

Източник на информация:

1.https://www.targetedonc.com/view/remora-trial-of-lenvatinib-in-thymic-carcinoma-confirms-efficacy

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
Trial Wars