Онкология и Изкуствен интелект
Статистики на блога
  • 45 434 посещения
Папиларна фиброеластома

Работят ли лекарствата за рак по начина, по който сме мислили, че работят?

I.Bivolarski
I.Bivolarski
14.09.201925.09.2019

Такава статия трябваше да бъде публикувана много отдавна и сега на страниците на Cancer.bg ще направим едно малко представяне на: Off-target toxicity is a common mechanism of action of cancer drugs undergoing clinical trials

Ще ми се да ѝ се обърне повече внимание и ако може от повече хора, защото тя касае здравето на много онкоболни пациенти. Към днешна дата одобрените лечения за рак са доста, но на повечето понякога ефективността е изключително спорна.

Знаем за много техни характеристики и механизми на действие, но как работят в непосредствената си среда in vivo, никой не може да каже. Представената извадка на статията по-долу обяснява, как всъщност има много неизвестни около механизмите на действие при много лекарства.

При някой се счита, че са открити и са установени, смятайки се едва ли не за константа, която не може да бъде променена. Това не е така.

Всъщност знаем изключително малко за механизмите на действие при онколекарствата, което за съжаление понякога поставя под опасност живота на пациентите. Непознаването на конкретния механизъм може да доведе до повече нежелани лекарствени ефекти и да увреди и без това увредения пациент.

В Ню Йорк Таймс излезе голяма статия по въпроса, малка част от която е поместена на редовете на Cancer.bg!

Ново изследване, публикувано наскоро в списанието Science Translational Medicine, изненадва много онкологичната общност с открития, че протеин, за когото се смяташе, че влияе на растежа при рака, всъщност няма никакво влияние върху раковите клетки.

Изследването е проведено от учени в лабораторията на Cold Spring Harbor (CSHL) и е фокусирано върху протеин, наречен MELK.

MELK  често се среща във високи нива при тумори и се смята, че играе значителна роля в раковите клетки. Но след като използват CRISPR за спиране на производството на  MELK, се установява, че раковите клетки не са засегнати. За голяма на всички изненада раковите клетки не умрат, след прекратяването му.

Те просто не са се интересували от MELK за развитието си.

Оказва се, че MELK не е сам. При по-нататъшни разследвания в лабораторията са установили поне десет  други лекарства, чийто “механизъм на действие” също е бил погрешно характеризиран. Всяко от тези десет лекарства в момента са в процес на клинични изпитвания с  общо около 1000 пациенти с рак.

Идеята за много от тези лекарства е, че те блокират функцията на определен протеин в раковите клетки.

И това, което е показано е че повечето от тях не работят, като блокират функцията на протеина, който е трябвало да блокират.

За едно от първите изследвани лекарства се е смятало, че убива раковите клетки чрез инхибиране на протеина PBK.

Въпреки това след излагане на ракови клетки на високи нива на лекарството е било установено, че взаимодействието на лекарството с PBK всъщност не е отговорно за това.

Оказва се, че това взаимодействие с PBK няма нищо общо с това, как всъщност убива раковите клетки. Вместо това се открива, че има протеин, наречен  CDK11, който всъщност е част от истинският механизъм на действие срещу раковата клетка.

Откритията насочат изследванията в нова посока, които могат да подобрят персонализираната медицина.

Много  лекарства, които сега се тестват трагично при пациенти с рак не помагат на онкоболните. Ако този вид доказателства са били рутинно събрани  преди лекарствата да влязат в клинични изпитвания, може би щяхме да успеем да свършим по-добра работа, набирайки пациенти за терапии, които най-вероятно ще им  осигурят някаква полза.

Източник на инфромация:

1.https://www.labroots.com/trending/cancer/15644/cancer-drugs-don-t?fbclid=IwAR2POsirg2GtD6GulJqKmm5vssYqplI3du9gSPlokIgtltIKN5YhJLnnpPQ
2.https://stm.sciencemag.org/content/11/509/eaaw8412/tab-pdf?fbclid=IwAR2cAXjrQuBOsLV0YfM8tX14ISdbBLmGctTb0SHfslGABbQeW31JcbJU348
3.https://www.uniprot.org/uniprot/Q14680

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
Новости