Не е тайна, че България заема незавидно положение спрямо Европа и Света по отношение на онкологичните заболявания. Към днешна дата в нашата страна те заемат второ място по смъртност (https://www.nsi.bg/bg/content/3357/%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%BB-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8).

Също така не е тайна, че като държава заемаме „първите места“ по лоши показатели и последните по добри такива. Това е характеристика на цялота държава и общество във всички сфери, но тук ще се занимаем с раковите заболявания и защо има епидемия от тях в България. Причините са ясни и могат да бъдат проверени лесно, чрез различни търсачки
в интернет.

България, не прави голямо изключение от развития свят по отношение на онкологичната заболеваемост. Проблемите идват с неовладяемата висока смъртност. Страната ни, обаче е в долните части на таблиците, когато става въпрос за добри практики, които да се провеждат от страна на обществото. По отношение на лечебните практики, почти няма разминаване между България и останалия свят и всеки, които работи в системата на онкологичната помощ в България може да ви каже, че има достъп до почти всички най-нови лечебни средства от страна на онкологията.

Въпреки това, че българския пациент има достъп до най-новите лечение за онкологичното си заболяване, пак не е достатъчно за да „изплуваме“ от последните редове на онкологичните таблици.

Къде се къса нишката, която да ни помогне да изплуваме?

Чрез елементарно търсене в интернет търсачките може да се открият редица достоверни източници, които реално да покажат настоящето състояние за здравеопазването в България.

Ще започнем с един по-обобщаващ показател. Това е Health Care Index (https://www.numbeo.com/health-care/rankings_by_country.jsp).

Какво представлява този индекс?

Индексът на здравеопазването е оценка на цялостното качество на здравната система, включително здравните специалисти, оборудването, персонала, лекарите, разходите и т.н.

Индексът на здравните грижи има за цел да покаже индекса на здравеопазването експоненциално ако здравната система е по-качествена.

Тоест колкото по-нависоко се изкачвате в този индекс, толкова по-добре би трябвало да работи здравната система. В нея България заема 71-во място от общо 95 оценявани държави.

Сами можете да си направите извода, това дали е добре или зле. Този индекс може да даде и някои „разбивки“ във вътрешната структура на здравеопазването на самата държава, като ясно може да се види, че здравеопазването в София е по-добро от това в Бургас, например (1.https://www.numbeo.com/health-care/in/Sofia, 2.https://www.numbeo.com/health-care/in/Burgas).

След като видяхме, че нещата не стоят много добре в цялостния индекс на здравеопазване, е време да преминем на други по-интресни показатели, които да ни разкрият една по-реална картина за това какви могат да бъдат причините за многото ракови заболявания в България.

1.Висока употреба на високоградусови алкохолни напитки

Няма тайна,че страната ни е на едно от първите места в света по употреба на алкохол. Тази незавидна позиция ни води на 10-то място в световната ранк-листа за употребата
на спиртни напитки (https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_alcohol_consumption_per_capita).Ако обърнете внимание, почти 42% се падат на вискоградусовите напитки.

За съжаление, те са и най-увреждащи и даващи късна заболеваемост. На практика употребата на високоградусови спиртни напитки започва в още в юношеството и завършва малко след като вече е поставена онкологичната диагноза (когато за съжаление повече неща са вече необратими). Употребата на високоградусови напитки, има много стриктно отношение за възникването на рак на главата шията, на стомаха и хранопровода.

Разбира се, че простия извод, че трябва да се намали консумацията ще доведе до благоприятни последици е просто наивен, защото в България има традиционни разбирания в употребата на високоградусови алкохолни напитки. Засега 10-тото световно място няма намерение да отстъпи, а има и голяма вероятност, да се изкачим и с още някое-друго място след години.

2.Висока употреба на тютюневи изделия

Още един повод за „гордост“ е, че България е на 10-място в света и по употреба на тютюневи изделия. Като цяло в България започваме рано с употребата им и спираме 1-2 месеца
след поставянето на диагнозата- рак, когато нещата са вече крайно закъснели. Лесна справка също може да се направи в интернет търсачките (https://en.wikipedia.org/wiki/Tobacco_consumption_by_country).
Тютюнопушенето главния фактор за възникването на раковите заболявания и дестуктивния начин на живот, води до неговото реализиране. Онкологични заболявания като тези на белия дроб, главата и шията, стомаха, хранопровода и дори на гърдата и яйччника се свързват с тютюнопушенето.

Процесите на „горене“ по време на самия акт на тютюнопушене са всъщност опасните ефекти за възникването на рак. Ако обърнете внимание, в предложената таблица става въпрос за активни пушачи, но не и за пасивните. Те също търпят за съжаление негативно въздействие върху себе си от страна на околните активни пушачи. За съжаление, това понякога са деца изложени на вредните въздействия на тютюнопушенето. Така можем да си представим един организъм изложен от ранно детство на тютюнев дим, какви промени би имал след 20-30 или 40 години.

Пак трябва да се спомене, че в обществото и правителстовото няма воля с изкореняването на този вреден навик в България. И както при консумацията на алкохол, може да се окажем
още по-напред в класацията по тютюнопушене след няколко години.

3.Затлъстяване и обездвижване

И в тази класация не се представяме много добре, макар и нейната среда. Оправданията за забързания начин на живот и малкото време за спорт могат и да оправдават малко хора,
но фактора „мързел“ не може да оправдае всички (https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_body_mass_index). Затлъстяването причинява високи нива на инсулин в кръвта, което може да е индиректна връзка понякога с хроничното възпаление. Все пак не трябва да се забравя, че между тях понякога може да има и взаимодествие, което да благоприятсва
развитието на рак.

Международната агенция за изследване на рака (IARC) е идентифицирала 13 вида рак, свързани с наднорменото тегло и затлъстяването. Това са менингиома, множествен миелом, аденокарцином на хранопровода, рак на щитовидната жлеза, рак на млечната жлеза, жлъчния мехур, стомаха, черния дроб, панкреаса, бъбреците, яйчниците, матката, дебелото черво и ректума.

4.Замърсеност на въздуха.

Ако прегледате който и да е сутрешен блок ще забележите, най-вече в зимните месеци, че дават информация за качеството на въздуха в България. Виждате как почти навсякъде свети в червено и много рядко в зелено. Замърсеността на въздуха идва главно то централите за производство на електричество, автомобилите с двигатели с вътрешно горене и отоплението с твърди горива. Замърсеността на въздуха в големите български градове граничи с това в градове като Пекин, Бомбай, Кайро и Делхи, където живеят по 30+ милиона жители.

Много дълго е да се отговори защо сме се докарали до това състояние, пък и не е обект на настоящата статия. Тук можете да се запознаете още малко с темата- https://www.worldometers.info/co2-emissions/bulgaria-co2-emissions/.
https://ourworldindata.org/co2/country/bulgaria.

Малки прахообразни частици с ширина само милионни от метър, наречени „прахови частици“, съставляват част от замърсяването на въздуха на открито. Най -малките частици,
известни като PM10 и PM2. Te са свързани с ракa на белия дроб, причинен от замърсяването на околната среда.

Още информация по въпроса:

Как замърсяването на въздуха причинява рак?

В заключение трябва да се спомене, че изброените по-горе причини за раковите заболявания, не са единствените за тяхното развитие. Те са само най-илюстративния пример от деструктивния живот, който избират да водят много българи. Не са разгледани фактори като лошата храна, липсата на приложението на скринингови програми, късно търсене на онкологична помощ и други чисто психологически и характелогични особености на българите, обект на изследване на което и психологичната наука. Не може да не се спомене и личната отговорност на всеки отделен човек, към собственото му здраве.

Ако приемем, че има двуединство между усилие на обществото и лична отговорност, то трябва да кажем, че те вървят ръка за ръка, но не са с еднаква тежест. Колкото и да са големи усилията на правителството и обществото (а те за съжаление не са много големи), то на първо място изплува личното такова.

Засега нямаме, много повод за оптимизъм, гледайки тези негативни класации, но усилието трябва да остане и да не се отказваме от него, за да предотвратим колкото е възможно повече ракови заболявания.

Тук ще добавя и един цитат от Здравния профил в България за 2017 г. (който не се различава съществено и през 2021 г.)

„Здравната система не е ефективна в намаляването на предотвратимата смъртност, изразена в постоянно висока смъртност от заболявания, като например сърдечно-съдови заболявания, и нарастваща смъртност от рак, диабет и незаразни
болести. Всъщност България има най-високата смъртност от мозъчно-съдови заболявания (например инсулт) в ЕС и много ниска честота на преживяемост при няколко ракови заболявания.
Това говори за значителни възможности за подобряване на здравните услуги, например чрез подобряване на достъпа до и качеството на грижите, както и по-добра профилактика и подобра координация на грижите.“

https://ec.europa.eu/health/sites/default/files/state/docs/chp_bulgaria_bulgarian.pdf

   Send article as PDF