
POLO trial: FDA одобри олапариб при пациенти с BRCA мутирал, метастатичен карцином на панкреаса
Възрастни пациенти с BRCA-мутирал метастатичен панкреатичен аденокарцином, които не са с прогресирало заболяване от поне 16 седмици за първа линия на платина-базирана химиотерапия, вече могат да получават поддържаща терапия с PARP-инхибитора олапариб, според одобрение от FDA.
Разширеното одобрение на олапариб представлява съществен момент за пациентите и подкрепя BRCA-тестването при това заболяване.
Това одобрение следва препоръка на Консултативния комитет по онкологични лекарства на FDA, който преди това гласувал в съотношение 7 срещу 5 в подкрепа на одобрението.
Резултатите от клиничното изпитване POLO trial (фаза III) са послужили за основа на одобрението. В проучването пациентите, получаващи олапариб, са имали значително
подобрение на преживяемостта без прогресия (PFS) в сравнение с тези, получаващи само плацебо.
Средният PFS е бил 7.4 месеца спрямо 3.8, съответно (HR, 0.53; 95% CI, 0.35-0.81; P = .0035). Честотата на PFS за 2 години е била 22,1% при пациенти, приемащи олапариб срещу 9,6% при тези, получаващи плацебо.
Агенцията едновременно е одобрила и BRACAnalysis CDx® за използване като придружаваща диагностика, за да определи кои пациенти имат право да получават PARP инхибитора.
В рандомизираното, двойно сляпо, плацебо-контролирано POLO trial проучване, изследователите са оценявали ефикасността на олапариб като поддържаща терапия при 154-ма пациенти, които са имали мутации в BRCA1 или BRCA2 и метастатичен рак на панкреаса и които не са прогресирали по време на първа линия на платина-базирана химиотерапия.
Пациентите са били рандомизирани 3:2 да получават перорални таблетки олапариб при 300 mg два пъти дневно като поддържаща терапия (n = 92) срещу плацебо, също два пъти дневно (n = 62).
Рандомизацията настъпва в рамките на 6 седмици след последната доза от химиотерапията, а лечението с олапариб/плацебо е започвало в рамките на 4 до 8 седмици от последната химиотерапия.
След рандомизацията пациентите са имали седмични клинични посещения през първите 4 седмици от лечението, след това на всеки 4 седмици, докато са били в проучването.
Средната продължителност на терапията е била 6 месеца за тези, които са приемали олапариб и 3,7 месеца за пациентите, получаващи плацебо. Лечението е продължавало до обективно прогресиране на радиологичното заболяване.
След прогресията пациентите са били проследявани за втора прогресия на всеки 8 седмици и след това за преживяемост до завършването на окончателния анализ.
Пациентите, които са отговаряли на условията за включване, преди това е трябвало да са били лекувани за метастатично заболяване и да не са прогресирали след завършване над 16 седмици на първа линия платина-базирана химиотерапия.
Освен това пациентите е трябвало да са имали известна мутация в BRCA, а тези пациенти, които преди са били лекувани с PARP инхибитор, са били изключени.
Основната крайна точка е била PFS чрез заслепен независим централен преглед. Вторичните крайни точки са били общата преживяемост (OS), времето от рандомизацията до втората прогресия или смърт (PFS2), обективната честота на отговор (ORR), скоростта на контрол на заболяването (DCR), безопасността и поносимостта.
Резултатите са показали, че обективната честота на отговор (ORR) е била 23,1% с олапариб в сравнение само с 11,5% в плацебо рамото (коефициент 2,30); 11,1% (n = 2) от пациентите на
олапариб са постигнали пълен отговор в сравнение с 0 при плацебо.
Средната продължителност на отговора е била 24,9 месеца в рамото с олапариб срещу 3,7 месеца при плацебо.
След 1 година 33,7% от пациентите, получаващи олапариб, не са показали признаци на прогресия на заболяването в сравнение с 14,5% от тези, които са получавали плацебо.
Нежелани реакции
Нежеланите реакции, възникнали при над 10% от пациентите, получаващи олапариб, включват умора/астения (60%), гадене (45%), коремна болка (34%), диария (29%), анемия (27%), намален апетит (25%) ), запек (23%), повръщане (20%), болки в гърба (19%), артралгия (15%), обрив (15%), тромбоцитопения (14%), задух (13%), неутропения (12%), назофарингит (12%), дисгевзия (11%) и стоматит (10%).
Най-честите нежелани ефекти от степен над 3-та в рамото с олапариб са били: анемия (11%), умора /астения (5%), намален апетит (3%), коремна болка (2%), повръщане (1%) и артралгия
(1% ). Свързани с нежеланите ефенти прекъсвания са настъпили при 35% в рамото на олапариб, а свързаните странични ефекти с намаляване на дозата са се наблюдавали при 17% от
тази група.
Шест процента от олапариб рамото са прекратили лечението си поради странични действия.
В Съединените щати олапариб преди това е получил одобрение за индикации при рак на яйчниците и гърдата.
Източник на информция:
1.https://www.targetedonc.com/news/olaparib-gains-fda-approval-for-indication-in-pancreatic-cancer