Онкология и Изкуствен интелект

POLO: Поддържащо лечение с Олапариб срещу плацебо при метастазирал рак на панкреаса с BRCA мутация: Анализ на общата преживяемост от проучването POLO

I.Bivolarski
I.Bivolarski

Статия в Journal of Clinical Oncology, съобщава, че окончателният анализ на общата преживяемост на проучването POLO (фаза III) не е показал
значителна разлика между поддържащата група на олапариб спрямо групата на плацебо при пациенти с BRCA -мутирал метастатичен рак на панкреаса. Дългосрочната
преживяемост е била по-честа в групата на олапариб, а времето до последваща терапия е било удължено.

Проучването подкрепи одобрението от декември 2019 г. на олапариб в тази среда въз основа на първичния анализ на преживяемостта без прогресия.

Подробности за изследването

В двойно-сляпото проучване 154-ма пациенти със заболяване, което не е прогресирало над ≥ 16 седмици след химиотерапия от първа линия на базата на платина, са били разпределени на случаен
принцип в съотношение 3:2 на поддържаща терапия с олапариб от 300 mg два пъти дневно (n = 92) или плацебо (n = 62); лечението е продължило до радиологична прогресия на заболяването или неприемлива
токсичност. Общата преживяемост е била вторичната крайна точка.

Ключови констатации

Средната продължителност на проследяването за обща преживяемост при цензурирани пациенти е била 31,3 месеца в групата на олапариб (диапазон = 0,3–63,5 месеца) и 23,9 месеца в
групата на плацебо (диапазон = 3,9–50,6 месеца).

Средната обща преживяемост е била 19,0 месеца в групата на олапариб срещу 19,2 месеца в групата на плацебо (коефициент на риск [HR] = 0,83, 95% [CI] = 0,56–1,22, P = 0,3487).
Кривите на Каплан-Майер се разделят на приблизително 24-я месец, с изчислени нива на обща преживяемост за 3 години от 33,9% срещу 17,8%; по време на анализа 26 пациенти (28,3%)
срещу 11 пациенти (17,7%), които са останали живи.

По време на анализа 14,1% от пациентите в групата на олапариб срещу 3,2% в групата на плацебо все още са получавали проучвано лечение. Всяка последваща терапия е била получена
от 62,0% срещу 87,1% от пациентите, като най-честата терапия от втора линия е била химиотерапия на базата на платина. Обхватът на последващите терапии е бил две до шест срещу две до осем.

При другите вторични крайни точки пациентите в групата на олапариб са имали значителни подобрения в:
1. средното време до първата последваща терапия или смърт (HR = 0,44, 95% CI = 0,30–0,66, P < 0,0001),
2. времето до втората последователна терапия или смърт (HR = 0,61, 95% CI = 0,42–0,89, P = 0,0111),
3. времето до преустановяване на лечението или смърт (HR = 0,43, 95% CI = 0,29–0,63, P < 0,0001), и
4. значително подобрение на средното време до втора прогресия на заболяването или смърт (HR = 0,66, 95% CI = 0,43–1,02, P = 0,0613).
Приблизителните 3-годишни  проценти без химиотерапия са били съответно 21,5% спрямо 3,6% и 23,4% спрямо 5,9%.

Заключение

Въпреки, че не е наблюдавана статистически значима полза за общата преживяемост, съотношението на риска числено благоприятства олапариб,
което също предоставя клинично и значими ползи, включително увеличено време без химиотерапия и дългосрочна преживяемост при подгрупа пациенти.

Източник на информация:

1.https://ascopost.com/news/july-2022/maintenance-olaparib-vs-placebo-in-germline-brca-mutated-metastatic-pancreatic-cancer/?utm_source=TAP%2DEN%2D072822%2DINTL&utm_medium=email&utm_term=fe901f0179d75ede8cb2aef3af279b70

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
За рака