Срещат се при възрастните хора, по-чести са при мъжете отколкото при жените. В около 80 % се срещат в паротидната (околоушната жлеза), значително по-рядко  в другите слюнчени жлези.

Развитието им е бавно и безболезнено.

Доскоро се е смятало, че в състава на тези тумори влизат няколко различни видове тъкани, откъдето е произлязло и названието им- смесени тумори (tumors mixtus). Установено е било, че т. нар. смесени тумори на слюнчените жлези всъщност не са изцяло от смесен произход.

Те произлизат единствено от жлезистия епител на жлезите като клетките им се израждат силно и туморът наподобява на  хрущялна, ембрионална и други видове тъкан.

Въпреки това названието tumоr mixti, все още се употребява.

Епидемиология

Плеоморфните аденоми представляват 70-80% от доброкачествените тумори на слюнчените жлези и са особено чести в паротидната жлеза.

Пациентите обикновено са на средна възраст, а някакво предшестващото облъчване на главата и шията, например е рисков фактор за развитието на този вид тумори.

Разпределение

Разпределението на ПА в слюнчените жлези е както следва:

1.Паротидна жлеза: 84% -обикновен по повърхностния лоб
2.Субмандибуларна жлеза: 8%
3.Малки слюнчени жлези: 6.5% широко разпространени, включително носната кухина, фаринкса, ларинкса, трахеята.
4.сублингвални жлези: 0.5%
Те са по-рядко срещани в слюнчените жлези, различни от паротидните, но остават най-често срещаният доброкачествен тумор на всяка жлеза.

Плеоморфните аденоми също често се срещат и в слъзните жлези, където те представляват около 50% от туморите им.

Описани са три хистологични типа:

1.Миксоиден (хипоцелуларен): най-често срещания, и с най-висока степен на рецидив.
2.Целуларен;
3.Класически.

Клинична картина

Първоначално смесеният тумор представлява единичен, с плътна до твърда консистенция тумор, който в повечето случаи е подвижен и се усеща закрепен  към жлезната тъкан на кожата. Повърхността му не е гладка.

При натиск не е болезнен. С течение на времето нараства до известна големина може да  остане неподвижен. По-често обаче непрекъснато се увеличава като може да достигне значителна големина.

В развитието на смесените тумори се наблюдават два периода: през първия период, можещ да продължи с години, туморът има доброкачествен характер,  нараства бавно и понякога достига значителни размери.

Туморът не причинява никакви болки и не му се обръща голямо внимание.

През втория период по туморът може да започне неочаквано да нараства с голяма бързина, загубва подвижността си, започват да се появяват болки. Постепенно в  процеса се въвличат и други тъкани в областта на главата като лицевият нерв например.

Туморът може да е страстнал с кожата и понякога да се разязви.

Кръвоснабдяването се засилва и може да се, получат кръвоизливи. Общото състояние на пациента постепенно се влошава и може да настъпи кахексия. 

Метастази в лимфните възли се появяват късно, а далечни такива се наблюдават рядко.  Вторият етап на развитието не е задължителен и туморът да си остане доброкачествен.

Диагноза

Диагнозата е трудна, особено в началото на първия етап. Понякога е много трудно е да се направи диференциална диагноза между смесен тумор и киста на слюнчена жлеза.
Поставя чрез биопсия. Могат да се използват и образни методики като: ултразвук, компютърна томография или ЯМР.

Диференциална диагноза

Когато е разположен в паротидната жлеза, можем да търсим още:

1.Warthin тумор;
2.Мукоепидермоиден карцином;
3.Миоепителиома;
4.Аденоидно-кистичен карцином (ACC);
5.Паротидна метастаза;
6.Паротиден неходжкинов лимфом;
7.Интрапаротиден шванном на лицевия нерв.

Източници на информация:

1.  Cohen EG, Patel SG, Lin O, et al. (Jun 2004). „Fine-needle aspiration biopsy of salivary gland lesions in a selected patient population“. Arch Otolaryngol Head Neck Surg. 130 (6): 773–8. doi:10.1001/archotol.130.6.773. PMID 15210562.
2. ^ Batsakis JG, Sneige N, el-Naggar AK (Feb 1992). „Fine-needle aspiration of salivary glands: its utility and tissue effects“. Ann Otol Rhinol Laryngol. 101 (2 Pt 1): 185–8. PMID 1739267.
3. ^ Wan YL, Chan SC, Chen YL, et al. (Oct 2004). „Ultrasonography-guided core-needle biopsy of parotid gland masses“. AJNR Am J Neuroradiol. 25 (9): 1608–12. PMID 15502149.
4. ^ Białek EJ, Jakubowski W, Karpińska G (Sep 2003). „Role of ultrasonography in diagnosis and differentiation of pleomorphic adenomas: work in progress“. Arch Otolaryngol Head Neck Surg. 129 (9): 929–33. doi:10.1001/archotol.129.9.929. PMID 12975263.
5. ^ Koyuncu M, Seşen T, Akan H, et al. (Dec 2003). „Comparison of computed tomography and magnetic resonance imaging in the diagnosis of parotid tumors“. Otolaryngol Head Neck Surg. 129 (6): 726–32. doi:10.1016/j.otohns.2003.07.009. PMID 14663442.
6. ^ Alexandru Bucur; Octavian Dincă; Tiberiu Niță; Cosmin Totan; Cristian Vlădan (Mar 2011). „Parotid tumors: our experience“. Rev. chir. oro-maxilo-fac. implantol. (in Romanian). 2 (1): 7–9. ISSN 2069-3850. 18. Retrieved 2012-06-06.(webpage has a translation button)
7. ^ Stennert E, Guntinas-Lichius O, Klussmann JP, Arnold G (Dec 2001). „Histopathology of pleomorphic adenoma in the parotid gland: a prospective unselected series of 100 cases“. Laryngoscope. 111 (12): 2195–200. doi:10.1097/00005537-200112000-00024. PMID 11802025.
8. ^ Leonetti JP, Marzo SJ, Petruzzelli GJ, Herr B (Sep 2005). „Recurrent pleomorphic adenoma of the parotid gland“. Otolaryngol Head Neck Surg. 133 (3): 319–22. doi:10.1016/j.otohns.2005.04.008. PMID 16143173.
9. ^ Ganly I, Patel SG, Coleman M, Ghossein R, Carlson D, Shah JP (Jul 2006). „Malignant minor salivary gland tumors of the larynx“. Arch Otolaryngol Head Neck Surg. 132 (7): 767–70. doi:10.1001/archotol.132.7.767. PMID 16847187.
10. ^ Terhaard CH, Lubsen H, Rasch CR, et al. (Jan 2005). „The role of radiotherapy in the treatment of malignant salivary gland tumors“. Int J Radiat Oncol Biol Phys. 61 (1): 103–11. doi:10.1016/j.ijrobp.2004.03.018. PMID 15629600.

   Send article as PDF