Остеом
Остеомът представлява ново парче кост, което обикновено расте в друго парче кост (като например- череп).
По свойте характеристики е доброкачествен тумор. В повечето случаи никога не малигнизира.
Когато костният тумор се разрастна в друга кост е известен като „хомопластичен остеом„, а когато расте върху друга тъкан се нарича „хетеропластичен остеом„.
Остеомът представлява най-често срещаното доброкачествено новообразувание на носа и параназалните синуси.
Причината за появата му е неизвестна, но общоприетите теории предлагат ембриологични, травматични или инфекциозни причини.
Различават се три вида остеоми:
1) Твърди остеоми (osteoma durum s. Eburneum), състоящи се от плътно вещество, разположено концентрично, успоредно на повърхността на туморните плочки;
2) Пореста остеома (osteoma huema);
3) Мозъковидна остеома (osteoma medullosum), съдържаща обширни кухини, пълни с костен мозък.
Според Вирхов, има две групи от остеоми: такива които се развиват от скелетната система (хиперпластични), и такива, които възникват от съединителната тъкан на различните органи (хетеропластични).
По-големи краниофациални остеоми могат да причинят болка в областта на лицето, главоболие и/или инфекция, която да се дължи на запушените назофронтални канали.
Често краниофациалната остеома се проявява чрез очни признаци и симптоми (като проптоза).
Варианти
1.Остеома кутис;
2.Фиброостеома;
3.Хондроостеома.
Диагноза
Остеомата се диагностицира въз основа на клиничните и радиологични данни. Диференциалната диагноза между хроничния остеомиелит и остеосаркома като понякога може да се установи въз основа на рентгеновата снимка и хода на заболяването.
Лечение
Лечението на остеома е само хирургично. То е показано при клинични симптоми или заради козметични цели.
Операцията се състои в отстраняване на тумора със задължителна резекция на подлежащата ламина на здравата кост.