Оралната субмукозна фиброза (субмукозна фиброза на устната кухина) представлява хронично, премалигнено (1% риски за трансформация)  състояние на устната кухина,  характеризиращо се с юкста-епителна възпалителна реакция и прогресивна фиброза на субмукозните тъкани (lamina propria и по-дълбоката  съединителна тъкан).

С напредването на болестта челюстите се втвърдяват до степен, че човек не може да отвори устата си.

Епидемиология

Честотата на заболяването е по-висока в определени части на света като Югоизточна Азия, Южна Африка и Близкия изток.

Изследвания

Наскоро беше доказано, че интралезиалното инжектиране на автоложни стволови клетки от костен мозък е безопасно и ефективо като лечебна форма при орална субмукозна фиброза.

Показано е били, че автоложните инжектирания на стволови клетки от костен мозък предизвикват ангиогенеза в областта на лезията, която на свой ред намалява степента на фиброзата, като по този начин това води до значително увеличаване на разтварянето на устата.

Етиология

В някой райони по света имат практики за дъвчене на тютюн. Изсушени продукти като paan masala и gutkha, които имат по-високи концентрации на арека, се счита че причиняват болестта.

Други причини могат да включват:

1.Имунологични заболявания;
2.Екстремни физични условия, дразнещи лигавицата;
3.Продължителен недостиг на желязо и витамини.

Симптоми

В началната си фаза на болестта мукозата се чувства като уплътнена и с осезаеми фибротични възелчета.

При напредването на заболяването устната  лигавица губи еластичността си и става твърда. Смята се, че заболяването започва в задната част на устната кухина и постепенно се разпространява навън.

Други характеристики на заболяването могат да включват:

1.Ксеростомия;
2.Повтарящи се язви;
3.Болка в ухото или глухота;
4.Носната интонация на гласа;
5.Ограничаване на движението на мекото небце;
6.Проблеми с увулата;
7.Втвърдяване и задебеляване на устните;
8.Пигментация по устната лигавица;
9.Сухота в устата и усещане за парене;
10.Затруднено отваряне на устата и изпъкване на езика.

Класификция

Оралната субмукозна фиброза може да се класифицира като:

I етап- стоматит;

II етап- фиброза:
1. ранни лезии;
2. стари лезии – вертикални и кръгли палпиращи се фиброзни ленти в устата или устните.

III етап последици от фиброзата:
1. левкоплакия;
2. нарушения в слуха и говора.

Друга класификация на оралната субмукозна фиброза е:
I група – при разтваряне на устата, разстоянието между зъбите-резци е по-голямо от 35 мм;

II група – при отваряне на устата, разстоянието между резците е 26-35 мм;

III група е умерено напреднало състояние, при което разстоянието между резците е 15-26 мм. Фиброзните ленти са видими по мекото небце;

IVA група – тризмуса е тежък, разстоянието между резците е по-малко от 15 мм и има обширна фиброза по цялата устна лигавица;

IVB група – има преканцерозни и злокачествени промени по лигавицата.

Източници на информация:

1.  Cox, S. C.; Walker, D. M. (1996). „Oral submucous fibrosis. A review“. Australian Dental Journal. 41 (5): 294–9. doi:10.1111/j.1834-7819.1996.tb03136.x. PMID 8961601.
2. ^ Aziz, SR (1997). „Oral submucous fibrosis: an unusual disease“. Journal of the New Jersey Dental Association. 68 (2): 17–9. PMID 9540735.
3. ^ Jump up to:^a b „Habit-associated salivary pH changes in oral submucous fibrosis-A controlled cross-sectional study Donoghue M, Basandi PS, Adarsh H, Madhushankari G S, Selvamani M, Nayak P – J Oral Maxillofac Pathol“. www.jomfp.in. Retrieved 2015-09-23.
4. ^ Pindborg, JJ (1989). „Oral submucous fibrosis: a review“. Annals of the Academy of Medicine, Singapore. 18 (5): 603–7. PMID 2694917.
5. ^ Khanna, J.N.; Andrade, N.N. (1995). „Oral submucous fibrosis: a new concept in surgical management“. International Journal of Oral and Maxillofacial Surgery. 24 (6): 433–9. doi:10.1016/S0901-5027(05)80473-4. PMID 8636640.
6. ^ Kakar, P. K.; Puri, R. K.; Venkatachalam, V. P. (1985). „Oral Submucous Fibrosis—treatment with hyalase“. The Journal of Laryngology & Otology. 99 (1): 57–9. doi:10.1017/S0022215100096286. PMID 3968475.
7. ^ Rajendran, R; Rani, V; Shaikh, S (2006). „Pentoxifylline therapy: a new adjunct in the treatment of oral submucous fibrosis“. Indian Journal of Dental Research. 17(4): 190–8. doi:10.4103/0970-9290.29865. PMID 17217216.
8. ^ Haque, M. F.; Meghji, S.; Nazir, R.; Harris, M. (2001). „Interferon gamma (IFN-gamma) may reverse oral submucous fibrosis“. Journal of Oral Pathology and Medicine. 30 (1): 12–21. doi:10.1034/j.1600-0714.2001.300103.x. PMID 11140895.
9. ^ Krishnamoorthy, Bhuvana; Khan, Mubeen (2013). „Management of oral submucous fibrosis by two different drug regimens: A comparative study“. Dental Research Journal. 10 (4): 527–32. PMC 3793419. PMID 24130591.
10. ^ Kumar, Abhinav; Bagewadi, Anjana; Keluskar, Vaishali; Singh, Mohitpal (2007). „Efficacy of lycopene in the management of oral submucous fibrosis“. Oral Surgery, Oral Medicine, Oral Pathology, Oral Radiology, and Endodontology. 103 (2): 207–13. doi:10.1016/j.tripleo.2006.07.011. PMID 1723453

   Send article as PDF