Опасен ли е липомът?
Липомът представлява доброкачествен тумор, съставен изцяло от мастна тъкан. Обикновено е мек на допир, подвижен и безболезнен. Той се появява точно под кожата, но понякога може да бъде разположен и по-дълбоко. Повечето липоми са с размер под 5 см. Често срещаните места включват горната част на гърба, раменете и корема.
Причината за възникването им обикновено е неясна. Рисковите фактори включват фамилна анамнеза, затлъстяване и липса на физическа активност. Диагнозата обикновено се основава на физикален преглед.
Понякога се използват медицински изображения или тъканна биопсия за потвърждаване на диагнозата.
Лечението е основно или наблюдение или хирургично отстраняване. Рядко липомът може да се повтори след отстраняване, но ако това се случи следва повторна операция. Липомът обикновено не се свързва с бъдещ риск от рак.
Статистически са засегнати около 2% от хората. Липомите се срещат при възрастни между 40 и 60 години. Мъжете са по-често засегнати от жените. Липомите са и най-често срещаният нераков тумор на меките тъкани.
Епидемиология
Около 2% от населението на света има липом. Тези тумори могат да се появят със всяка възраст, но най-често се срещат на средна. Често се появяват при хора от 40 до 60 години.Кожните липоми са редки при децата, но могат да се появят като част от наследственото заболяване синдром на Bannayan-Zonana.
Липомите обикновено са сравнително малки с диаметър от около 1–3 см. В редки случаи, обаче могат да прорастнат за няколко години до „гигантски липоми“, които са с размери
10–20 см и тегло до 4–5 кг.
Видове
Липомите могат да включват:
1.Аденолипомите;
2.Ангиолиполейомиомите;
3.Ангиолипомите;
4.Хондроидните липоми;
5.Липоми на корпус калозум (Corpus callosum lipoma);
6.Хиберномите;
7.Вътредермалните липоми;
8.Фибролипоми;
9.Невронните фибролипоми;
10.Плеоморфните липоми;
11.Веретено-клетъчните липоми;
12.Повърхностните подкожни липоми (най-често срещаният тип липома).
Причини
Тенденцията към развитие на липом не е непременно наследствена, въпреки че наследствените състояния като фамилната множествена липоматоза може да включват развитие на
липом.Генетичните проучвания при мишки показват корелация между гена на HMG I-C (идентифициран преди това като ген, свързан със затлъстяването) и
развитието на липомите. Тези проучвания подкрепят предишни епидемиологични данни при хора, показващи корелация между HMG I-C и мезенхимните тумори.
Съобщени са случаи, при които се твърди, че леки наранявания могат да предизвикат растеж на липом, или така наречената „посттравматична липома“.
Връзката между травмата и развитието на липоми обаче е противоречива.
Лечение
Обикновено лечението на липомите не е необходимо, освен ако те станат болезнени или не ограничават движенията. Те обикновено се отстраняват по козметични причини,
ако пораснат много големи или за хистопатология, за да се провери, че те не са по-опасен вид тумор като липосарком. Този последен момент може да бъде важен, тъй
като характеристиките на тумора са известни едва след отстраняването му и медицинския преглед.
Липомите обикновено се отстраняват чрез хирургически методи. Отстраняването им често може да се извърши под местна упойка и отнема по-малко от 30 минути. Така се лекуват
по-голямата част от случаите, като около 1-2% от липомите се възвръщат след изрязване. Липосукцията е друг вариант, ако липомът е мек и има малък компонент на съединителната тъкан. Липосукцията обикновено води до по-малко белези, но при по-големи липоми може да не се премахне целия тумор, което пък да доведе до
ново израстване.
Прогноза
Липомите рядко са животозастрашаващи и често срещаните подкожни липоми не са сериозно състояние. Липомите, растящи във вътрешните органи, могат да бъдат по-опасни.
Например липомите в стомашно-чревния тракт могат да причинят кървене, язви и болезнени спазми (т.нар. „злокачествени по местоположение“, въпреки че са с доброкачествен растеж по хистология). Злокачествената трансформация на липоми в липосаркоми е много рядка и повечето липосаркоми не произхождат от вече съществуващи доброкачествени лезии.
Описани са няколко случая на злокачествена трансформация за костни и бъбречни липоми, но е възможно тези няколко съобщени случая да са добре диференцирани липосаркоми, при които фините злокачествени характеристики да са били пропуснати при първото изследване на тумора. Дълбоките липоми имат по-голяма склонност към рецидив,
отколкото повърхностните липоми, тъй като пълното хирургично отстраняване на дълбоки липоми не винаги е възможно.
Източник на информация:
„Lipoma-OrthoInfo – AAOS“. orthoinfo.aaos.org. May 2012. Retrieved 8 November 2017.
Kransdorf, Mark J.; Murphey, Mark D. (2006). Imaging of Soft Tissue Tumors. Lippincott Williams & Wilkins. p. 81. ISBN 978-0-7817-4771-4.
Fletcher, Christopher D. M.; Unni, K. Krishnan; Mertens, Fredrik (2002). Pathology and Genetics of Tumours of Soft Tissue and Bone. IARC. p. 20. ISBN 9789283224136.
Lindberg, Matthew R. (2015). Diagnostic Pathology: Soft Tissue Tumors E-Book. Elsevier Health Sciences. p. 44. ISBN 978-0-323-40041-1.
Bancroft LW, Kransdorf MJ, Peterson JJ, O’Connor MI (October 2006). „Benign fatty tumors: classification, clinical course, imaging appearance, and treatment“. Skeletal Radiol. 35 (10): 719–33. doi:10.1007/s00256-006-0189-y. PMID 16927086. S2CID 6388113.
Olson, James Stuart (1989). The History of Cancer: An Annotated Bibliography. ABC-CLIO. p. 15. ISBN 978-0-313-25889-3.
James, William D.; Berger, Timothy G.; Elston, Dirk M. (2005). Andrews’ Diseases of the Skin: Clinical Dermatology (10th ed.). London: Elsevier. ISBN 978-0-7216-2921-6.
James, William D.; Berger, Timothy G.; Elston, Dirk M. (2011). Andrews’ Diseases of the Skin: Clinical Dermatology (11th ed.). London: Elsevier. ISBN 978-1-4377-0314-6.
Rapini, Ronald P.; Bolognia, Jean L.; Jorizzo, Joseph L. (2007). Dermatology: 2-Volume Set. St. Louis: Mosby. p. 1838. ISBN 978-1-4160-2999-1.
Crowson MG, Symons SP, Chen JM (2013). „Left cerebellopontine angle lipoma with mild brainstem compression in a 13-year-old female“. Otology & Neurotology. 34 (5): e34–e35. doi:10.1097/mao.0b013e3182814d6e. PMID 23507992.