Онкология и Изкуствен интелект
Статистики на блога
  • 45 434 посещения

NEJ026: Бевацизумаб плюс ерлотиниб подобрява преживяемостта без прогресия в сравнение с ерлотиниб при рак на белия дроб в японско проучване

I.Bivolarski
I.Bivolarski
17.08.2019

Увод

Резистентността към монотерапия с EGFR тирозин киназен инхибитор от първо или второ поколение се развива при почти половината пациенти с  EGFR-положителен недребноклетъчен рак на белия дроб (NSCLC) след 1 година на лечение. Изпитването JO25567 (фаза 2), сравняващо комбинираната терапия с ерлотиниб  плюс бевацизумаб с монотерапия само на ерлотиниб установи активността и управляемата токсичност на ерлотиниб плюс бевацизумаб при пациенти с NSCLC. Организирано е  фаза 3 изпитване, за да се валидират резултатите от проучването JO25567 и да се докладват тук предварително планирания междинен анализ.

Методи

В този предварително уточнен междинен анализ на рандомизираното, открито, фаза 3, NEJ026 клинично проучване, са набрани пациенти с IIIB-IV стадии или рецидивираща,
цитологично или хистологично потвърден несквамозоклетъчен НДКРБД с активни геномни аберации на EGFR от 69 центъра в Япония. Допуснатите пациенти са били най-малко
на 20 години и са имали ECOG- 2 или по-нисък, без предишна химиотерапия за напреднало заболяване с една или повече  измерими лезии, основани на критериите на RECIST v1.1. Пациентите са били разпределени на случаен принцип (1:1) да получават перорален
ерлотиниб 150 mg на ден плюс интравенозен бевацизумаб от 15 mg/kg веднъж на всеки 21 дни или само ерлотиниб 150 mg на ден като монотерапия. Рандомизацията се извършвала
чрез минимизиране, стратифициране по пол, статус на тютюнопушене, клиничен стадий и подтип на мутация на EGFR. Основната крайна точка е била преживяемостта без прогресия.

Това проучване продължава; прекъсването на данните за този предварително определен междинен анализ е било на 21 септември 2017 г. Ефикасността е била анализирана в
модифицираната популация с намерение за лечение, която е включва всички разпределени на случаен принцип пациенти, получили поне една доза лечение и поне една оценка
на отговора. Безопасността е анализирана при всички пациенти, които са получили поне една доза проучвателно лекарство. Изпитването е регистрирано в Регистъра за клинични изпитвания под номер UMIN000017069.

Данни

Между 3 юни 2015 г. и 31 август 2016 г. 228 пациенти са били разпределени на случаен принцип да получават ерлотиниб плюс бевацизумаб (n = 114) или самостоятелно ерлотиниб
(n = 114). 112 пациенти от всяка група са били оценени за ефикасност и безопасност. Оценени са били 112 пациенти в групата на комбинирана терапия и 114 в групата
с монотерапия. Средното проследяване е било 12 · 4 месеца (IQR 7 · 0–15 · 7). По време на междинния анализ, средната преживяемост без прогресия при пациентите от
групата на ерлотиниб плюс бевацизумаб е била 16 · 9 месеца (95% CI 14 · 2–21 · 0) в сравнение с 13 · 3 месеца (11 · 1–15 · 3) за пациентите от групата на  ерлотиниб (съотношение на опасност 0,605, 95% CI 0 417–0 · 877; p = 0 · 016). 98 (88%) от 112 пациенти от групата на ерлотиниб плюс бевацизумаб и 53 (46%) от 114 пациенти в групата с ерлотиниб са имали степен 3-та или по-лоши нежелани реакции. Най-често срещаното нежелано събитие от 3–4-та степен е бил: обрив (23 [21%] от 112 пациенти в групата на ерлотиниб плюс бевацизумаб срещу 24 [21%] от 114 пациенти в групата с ерлотиниб самостоятелно). Девет (8%) от 112 пациенти от групата  на ерлотиниб плюс бевацизумаб и пет (4%) от 114-те пациенти в групата с ерлотиниб са имали сериозни нежелани събития. Най-честите сериозни нежелани реакции са  били: неутропения от 4-та степен (двама [2%] от 112 пациенти в групата на ерлотиниб плюс бевацизумаб) и чернодробна дисфункция от степен 4-та (един [1%] от 112  пациенти в групата на ерлотиниб плюс бевацизумаб и един [1 %] от 114-те пациенти в групата с ерлотиниб). Не е имало смъртни случай, свързани с лечението.

Интерпретация

Резултатите от този междинен анализ показват, че комбинираната терапия с бевацизумаб плюс ерлотиниб подобрява преживяемостта без прогресия в сравнение с
ерлотиниб самостоятелно при пациенти с EGFR-позитивен НДКРБД. Необходими са бъдещи проучвания с по-продължително проследяване и общо данни за преживяемостта и
качеството на живот, за да се оцени ефикасността на тази комбинация в тази обстановка.

Източник на информация:
1.https://www.thelancet.com/journals/lanonc/article/PIIS1470-2045(19)30035-X/fulltext

   Send article as PDF   
Trial Wars