Наночастици и витамини могат доставят с голяма точност лекарства в раковата клетка
Открит е начин лекарствените препарати да се доставят с голяма точност в раковите клетки.
Само по себе си едно противотуморно лекарство може да бъде много ефективно, но попаднало в тялото, понякога създава ред проблеми, много добре познати на пациентите
които провеждат химиотерапия.
Например, доксорубицинът е едно от най-често срещаните противотуморни вещества, използвани за лечение на левкемия, рак на гърдата, сарком и редица други злокачествени новообразувания.
То може да убива раковите клетки много добре, но в кръвта се свързва активно с различни съединения, което пък се отразява на ефективността му.
В допълнение, доксорубицинът се абсорбира не само от ракови, но и от здрави клетки, за които също е токсичен.
В резултат на това дозировката на лекарството трябва да бъде увеличена, което пък води до повече нежелани ефекти.
През 2017 г. изследователи от Националния научноизследователски технологичен университет (NITU) успяват да свържат доксорубицин с биосъвместими наночастици на борен нитрид, които, както се оказа, се комбинират добре с лекарството поради подобната му молекулна структура.
Доказано беше, че наночастиците ефективно доставят доксорубицина в клетките и освобождават лекарството само след като то влезе в клетката, което позволява да се блокира разграждането му в кръвта (още преди да влезе в клетката).
Така по този начин терапевтичната доза на лекарството ще може да бъде намалена, но си остава другия проблем: как да се накарат раковите клетки да абсорбират лекарството по-активно от другите, толкова активно, че здравите клетки да нямат време да го усвоят?
Продължавайки изследванията си, от NUST „MISiS“ намериха начин да „опаковат“ доксорубицина, така че действието му да бъде насочено (таргетирано).
За да направят това, те са използвали особеността на самите ракови клетки, за които се знае, че активно се делят и които следователно се нуждаят от много различни хранителни вещества.
Огромния брой рецептори за фолиева киселина и витамин В9, по повърхността на раковите клетки (или около хиляда пъти повече от обикновените клетки) също спомага за по-лесното действие на „опакованите“ частици.
Фолиевата киселина се комбинира с наночастиците на борния нитрид и след това се „зарежда“ с доксорубицин.
Така има много по-голяма вероятност да попадне в самата ракова клетка. Резултатите от тези експерименти са описани в статия в Nanomaterials.