За първи път инхибитор на циклинозависими кинази 4 и 6 (CDK4 /6) е успял да намали риска от рецидив на инвазивно заболяване при пациенти с ранен рак на гърдата, когато се
комбинира със стандартна ендокринна терапия, съобщават от Европейското общество по медицинска онкология (ESMО- Виртуален конгрес 2020).

Общо 2 години абемациклиб, е бил прилаган с ендокринна терапия, като значително е намалил риска от рецидив на инвазивно заболяване с 25% спрямо самостоятелната ендокринна терапия в глобалното проучване във фаза III – monarchE. Установено, е че отдалечените рецидиви са намалели с 28%.

Подробности monarchE

Отвореното проучване monarchE (фаза III) е включвало 5637 пациенти (43% от които са били пременопаузални) с положителни хормонални рецептори, HER2-отрицателен, ранен рак на
гърдата с клинични и /или патологични рискови фактори, които са ги поставяли във висок риск от рецидив. Високият риск се е дефинирал като наличие на поне четири лимфни възли или един до три възли и поне едно от следните: тумор над 5 cm, хистологичен гейдинг (histologic grade) над 3 или висока степен на пролиферация (т.е. Ki67 над 20%).

След приключване на основното лечение (операция, ендокринна терапия или за някои и химиотерапия) пациентите са били разпределени на случаен принцип да получават абемациклиб (150 mg два
пъти дневно за период до 2 години) плюс избор на лекар за ендокринна терапия (5–10 години според клиничните показания) или само ендокринна терапия. Приблизително една трета от пациентите са получавали тамоксифен, а две трети са получавали ароматазен инхибитор. 15% от пациентките са били подложени на супресия на яйчниците, 43% от тях
са били в пременопауза при поставяне на диагнозата, а 95% са получавали предишна химиотерапия като от тях 37% с били в неоадювантен аспект.

Основната цел е била преживяемост без инвазивно заболяване. Междинният анализ е бил извършен след средно проследяване от 15,5 месеца.

monarchE: Намаляване на рецидивите и метастазите

Добавянето на абемациклиб към ендокринната терапия е довело до инвазивна степен на преживяемост без заболяване от 92,2% за 2 години спрямо 88,7% само при ендокринна терапия (коефициент на риск [HR] = 0,747; P =, 0096). Абсолютната разлика е бил 3,5%, която е започнали да се появява между 9-я и 12-я месец..

След 2 години данните са незрели. По-нататъшното проследяване ще бъде важно, за да се види продължителността на това ранно разделяне на кривите.

Преживяемостта без отдалечени рецидиви следва същия модел, с 2-годишни проценти от 93,6% и 90,3%, съответно (HR = 0,717; P =, 0085), 3,3% абсолютна разлика. Лечението е било най-вероятно да предотврати метастази в костите и черния дроб.

Оказва се влияние върху първичната вродена ендокринна резистентност при пациентки с висок риск, които са могли да имат микрометастатично заболяване и така да рецидивират рано. Почти 12% от тях вече са се били възстановили само при ендокринна терапия и това се подобрило с 3,5% с добавянето на абемациклиб.

Дали тези пациенти са биологично различни от пациентите със спящи клетки в костния мозък, които ще рецидират след 10 години или по-късно все още е неизвестно и изисква допълнително проследяване.

Най-честите нежелани събития при абемациклиб са били диария, неутропения и умора. Интересното е, че артралгия, горещи вълни и умора са се наблюдавали в контролното
рамо. Диарията е била третирана добре с антидиарейни лекарства и корекциите на дозата са били направени.

Макар и рядко, венозна тромбоемболия се е наблюдавала при 63 пациенти (2,3%) в рамото на абемациклиб, в сравнение с 15 пациенти (0,5%), които са получавали само ендокринна терапия; 75 (2,7%) срещу 33 (1,2%) са развили интерстициална белодробна болест.

Източник на информация:

1.https://ascopost.com/issues/october-10-2020/addition-of-abemaciclib-to-endocrine-therapy-reduces-recurrence-in-early-breast-cancer/?bc_md5=fe901f0179d75ede8cb2aef3af279b70&utm_source=TAP-E_Toc-101020-INTL&utm_medium=emai

   Send article as PDF