След създаването на всеки нов противотуморен препарат послед­ният се подлага на щателно фармакологично, експериментално, и токсикологично и клинично изпитване.

Една от основните задачи, които решава експерименталното и клиничното изпитване (I фаза) на новия препарат, е определянето на дозата (еднократна, дневна, курсова) и схемата на приложение.

Трябва да подчертаем обаче, че тази задача се решава от химиотерапевтите дълго време и след клинич­ното внедряване на новия препарат.

Като се основава на научните достижения, учения се стреми да намери най-оптимална­та доза и схема на приложение, които да осигурят максимален ле­чебен и минимален токсичен ефект.

При определяне на дозата и схемата на лечение много съществена роля играе хистологичната и биологичната характеристика на тумора: карцином, сарком, малигнен лимфом; степен на диференцираност; митотична и пролиферативна активност и др.

Установено е, че при тумори, които растат бързо (голяма митотична и пролиферативна активност и мал­ко време за удвояване), са по-ефективни по-краткотрайните интен­зивни курсове с неголеми интервали между тях (хемобластози, малигнени лимфоми и др.)

При тумори, които имат по-бавен рас­теж (по-малка митотична и пролиферативна активност и по-голямо време за удвояване), каквито са повечето солидни тумори (рак на белия дроб, на млечната жлеза, на дебелото черво и др.), са по-под­ходящи и ефективни по-продължителните курсове, с по-големи интервали между тях.

Разграничават се следни­те методики:

1. 1.Курсова методика – непрекъснато приложение на цитостатика с няколко варианта на продължителност и пауза.

2 Методика на еднократно въвеждане на цитостатика в много го­ляма доза (ударно).

3.Методика на поддържаща химиотерапия с цитостатици или хормони. Почти по същия начин с известна промяна и допълнение са представени от нас в миналото методите за приложение на противотуморнпте препарати. Могат да се разграничават следните методи за приложение на Противотуморните препарати (вещества, цитостатици)

   Send article as PDF