Онкология и Изкуствен интелект

Медианата не е посланието (Част 1)

I.Bivolarski
I.Bivolarski
04.04.2021

Д-р Стивън Джей Гулд

Част 1

AMA Journal of Ethics
Illuminating the Art of Medicine

https://journalofethics.ama-assn.org/article/median-isnt-message/2013-01?fbclid=IwAR3-M2L8_AOMR4GcGTsTQXKRY__tz7oCSak9sU2voWjdZrzdi54LjURZx_c

Cancer.bg публикува есето на Д.Дж.Гулд относно вижданията му за статистиката и преживяемостта при пациентите с ракови заболяване. То много добре, обосновава, че статистиката не е присъда, а само цифри.

Тук е целия текст на есето!

Медианата не е посланието

Наскоро животът ми поднесе, по най-личен начин две от известните сентенции на Марк Твен. Едната ще отложа за края на това есе. Другата (понякога приписвана и на Б.Дизраели) идентифицира три вида лъжи, всяка по-лоша от предишнита – лъжи, проклети лъжи и статистика.

Помислете за стандартния пример за разтягане на истината с числа – случай, доста важен в моята история. Статистиката признава различни измерители на „средна стойност“ или така наречената централна тенденция. Средната стойност представлява нашата обичайна концепция за обща средна стойност – събирайте елементите и ги разделяйте на броя на споделящите (например 100 бонбона, събрани от пет деца на Хелоуин, ще бъдат разпределени като двадесет бонбона за всяко дете в един справедлив свят). Медианата, различна мярка за централната тенденция, е средата. Ако подредя пет деца по височина, “средното дете” ще е по-ниско от две деца и по-високо от другите две деца (които могат да имат проблеми със средния си дял от бонбоните). Политик от властта, например може да каже с гордост: „Средният доход на нашите граждани е 15 000 долара годишно.“

Лидерът на опозицията, обаче може да му отвърне: „Да, но половината от нашите граждани заработват по-малко от 10 000 долара годишно.“ И двамата са прави, но нито един не цитира статистиката с безстрастна обективност. Първият използва средната стойност, вторият медианата. (Средствата в парично изражение в примера са по-високи от медианите в такива случаи, защото единмилионер може да “надвишава” с паричните си средства стотици бедни хора при определяне на средна стойност, но може да балансира при изчисляване на медианата.)

По-големият проблем, който създава общо недоверие или дори презрение към статистиката е по-обезпокоителен. Много хора правят неправилно и невалидно разделяне между сърцето и ума или чувството и интелекта. В някои съвременни традиции, подкрепяни от нагласи, стереотипно съсредоточени върху Южна Калифорния, например чувствата се възвисяват като по-„реални“ и са единствената подходяща основа за действие, докато интелектът се избутва по-назад като някакво прекъсване на остаряла елитарност.

Статистиката, в тази абсурдна дихотомия, често се превръща в символ на врага. Както пише Хилър Белок, „Статистиката е триумф на количествения метод, а количественият метод е победата на стерилността и смъртта.“

Това е лична история на статистиката, правилно тълкувана като дълбоко възпитателна и животворна. Тя обявява свещена война на понижаването на интелекта, като разказва малка история, за да илюстрира ползата от сухите академични знания за науката. Например, сърцето и главата са фокусни точки на едно тяло, на една личност.

През юли 1982 г. научих, че страдам от мезотелиом, рядък и сериозен рак, обикновено свързан с излагането на човек на азбест. Когато се възстанових след операцията, зададох първия си въпрос на моята лекарка и химиотерапевт: „Коя е най-добрата техническа литература за мезотелиома към този момент?“

Тя ми отговори с дипломатичен тон (единственото отклонение, което някога е направила от пряката откровеност), че медицинската литература не съдържа нищо, което наистина си заслужава да бъде прочетено.

Разбира се, опитът да държиш интелектуалец като мен далеч от литературата, действа като препоръка на целомъдрие на Homo sapiens, най-сексуалния примат от всички. Веднага
след като вече можех да ходя, си направих план и отидох в медицинската библиотека на Harvard’s Countway и издирих цялата информация за мезотелиома в библиографското търсене на компютъра.

Един час по-късно, заобиколен от най-новата литература за мезотелиома, разбрах с огорчение, защо лекарката ми е предложила този хуманен съвет.

Литературата не би могла да бъде по-брутално ясна: мезотелиомът е нелечим, със средна смъртност само осем месеца след откриването. Седях зашеметен около петнадесет минути, след това се усмихнах и си казах: Ето затова не ми даде нищо за четене. Тогава умът ми отново започна да работи, слава богу.

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
За рака