Медианата не е посланието (Част 3)
Д-р Стивън Джей Гулд
Част 2
AMA Journal of Ethics
Illuminating the Art of Medicine
https://journalofethics.ama-assn.org/article/median-isnt-message/2013-01?fbclid=IwAR3-M2L8_AOMR4GcGTsTQXKRY__tz7oCSak9sU2voWjdZrzdi54LjURZx_c
Cancer.bg публикува есето на Стивън.Дж.Гулд относно вижданията му за статистиката и преживяемостта при пациентите с ракови заболяване. То много добре, обосновава, че статистиката не е присъда, а само цифри.
Когато научих за осеммесечната медиана, първата ми мисловна реакция беше: Добре, половината хора ще живеят по-дълго! А, какви са моите шансове да попадна в тази половина? Четях като побеснял и след един много нервен час с облекчение заключих: дяволски добри! Притежавах всяка една от характеристиките, даващи вероятност за по-дълъг живот: бях млад, болестта ми беше открита в относително ранен стадий. Щях да получа и най-доброто медицинско лечение в страната. Освен това в личен план имах света, за който да живея.
Знаех, как да чета данните правилно и да не се отчайвам.
След това още един технически момент добави още повече утеха. Веднага осъзнах, че разпределението на вариацията за осеммесечната медиана почти сигурно ще бъде това, което статистиците наричат „изкривена вдясно“. Което е в полза на преживяемостта. (При симетрично разпределение профилът на вариация вляво от централната тенденция е огледален образ на вариацията вдясно).
Изкривените разпределения са асиметрични, с вариация, простираща се повече в едната посока от другата.
Разпределението на вариацията трябва да бъде изкривено вдясно, разсъждавах аз. В края на краищата, лявата част на разпределението съдържа неотменима долна граница от нула (тъй като мезотелиомът може да бъде идентифициран само при смърт или преди това). По този начин съществува малко място за долната (или лявата) половина на разпространение, тоест тя трябва да бъде намалена между нула и осем месеца.
Горната (или дясната) половина, обаче може да се удължи с години и години, дори в крайна сметка и никой да не оцелее. Разпределението трябва да е правилно изкривено и аз трябваше да знам, колко дълго се разпростира удължената опашка. А и вече бях стигнал до заключението, че благоприятният ми профил ме прави добър кандидат за дясната половина на кривата.
Разпределението всъщност беше силно изкривено вдясно, с дълга опашка (макар и малка), която се простираше в продължение на няколко години от осеммесечната медиана. Не виждах причина, поради която да не бъда в тази малка опашка и въздъхнах дълго с облекчение. Техническите ми познания бяха помогнали. Бях разчел графиката правилно.
Бях си задал правилния въпрос и намерих правилния отговор. По всяка вероятност бях получил най-ценния от всички възможни подаръци при обстоятелствата – значително време.
Не трябваше да се спирам и веднага да следвам заповедта на Исая към Езекия – „Подреди къщата си в ред, защото ти ще умреш, а не ще живееш“.
Все пак ще имам време да помисля, да планирам и да се боря!
Една последна точка относно статистическите разпределения. Те се прилагат само за предписан набор от обстоятелства. В този случай за преживяемостта от мезотелиом при конвенционални режими на лечение. Ако обстоятелствата се променят, разпределението може също да се промени.
Бях поставен на експериментален протокол за лечение и ако имах късмет, ще бъда в първата кохорта на това ново разпределение с висока медиана и дясна опашка, простираща се до смърт по естествени причини в напреднала възраст.
Според мен стана твърде модерно да приемаме смъртта като някакъв вид достойнство. Разбира се, съгласен съм с проповедника от Еклисиаст, че има време да обичаш и време да умреш – и когато моето време свърши, се надявам да се изправя спокойно и да се запътя по свой начин към края. В повечето ситуации обаче предпочитам
борбеното мнение, че смъртта е крайният враг – и не намирам нищо укоримо в онези, които се съпротивляват срещу нея.
Мечовете на битката са многобройни и не по-ефективни от хумора, например. Смъртта ми беше обявена на среща с мои колеги в Шотландия и аз почти изживях едно „удоволствие“
да прочета некролога си, написан от един от най-добрите ми приятели (той също е статистик и не очакваше да ме намери толкова далеч от лявата опашка).
И все пак този инцидент ме накара да се замисля и да се разсмея най-искрено след поставянето на диагнозата. Само си помислете, какво ми беше като трябваше да повторя най-известната сентнция на Марк Твен: „Слуховете за смъртта ми са силно преувеличени“.