Онкология и Изкуствен интелект

Крие ли рискове използването на мамографията при скрининг за рак на млечната жлеза?

I.Bivolarski
I.Bivolarski
20.06.2020

Ранното откриване на рака, може да доведе до окончателното му излекуване. Това откриване обикновено е свързано с провеждането на определени образни изследвания, чиято цел е да го открие “навреме“. Понякога обаче, считаните за безопасни изледвания могат да доведат и до някой диагностични грешки, които да имат неприятни последствия върху качеството на живот.

Едно такова изследване е мамографията на млечната жлеза, което се използва за ранното откриване на рак на гърдата при жени.

Целта на настоящата статия е да покаже всички възможни аспекти за мамографията и да даде достоверна информация към настоящия момент за нейното провеждане.

Статията Няма за цел да доведе до отхвърлянето на мамографията като диагностичен метод, а само да разгледа ползите и вредите от нея. Cancer.bg счита, че като всеки един диагностичен метод и мамографията има своето огромно значение в правилните ръце.

Мамографията (наричана още и мастография) е процесът на използване на нискоенергийни рентгенови лъчи (обикновено около 30 kVp) за изследване на млечната жлеза за диагностика и скрининг. Целта на мамографията е ранното откриване на рак на гърдата, обикновено чрез разпознаването на характерни “маси” или микрокалцификации.

Използването на мамография като скринингово средство за откриване на ранен рак на гърдата при иначе здрави жени без симптоми към настоящия момент си остава противоречиво.

В тази връзка Кийн и сътрудници посочват, че многократната мамография, започнала на или около петдесет годишна възраст, спасява около 1,8 живота за 15 години на всеки 1000 жени, подложени на този вид проверка.

Заедно с тези резултати, обаче трябва да се разглеждат и неблагоприятните ефекти от мамографията включващи: грешки при диагностицирането, свръхлечение и радиационното излагане.

Анализът на Cochrane за мамологичния скрининг показва, че „не е ясно дали скринингът има повече полза, отколкото вреда“.

Според техния анализ, при 1 от 2000 жени се счита, че живот им ще бъде удължен с 10 години от провеждането на скрининга, докато 10 здрави жени ще бъдат подложени на ненужно лечение за рак на гърдата. Освен това 200 жени ще понесат значителен психологически стрес поради фалшиво положителните резултати.

Друг автор (Нюман) изтъква, че скрининговата мамография не намалява като цяло смъртността, но нанася значителна вреда, причинявайки страх от раково заболяване, както и ненужни хирургични интервенции.

Cochrane отбелязва, че напредъкът в диагностиката и лечението на рак на гърдата може да направи скрининга за рак на гърдата не толкова ефективен за намаляване на смъртността от рак на гърдата и следователно вече не се препоръчва като рутинен скрининг при здрави жени, тъй като рисковете могат да надвишат ползите.

Възможни последици от мамографията

Често пациентките са силно притеснени, когато бъдат повикани обратно за последваща диагностична мамография. Повечето от тези повиквания са от фалшиво положителни резултати.

От всеки 1000 американски жени, които са били подложени на преглед, около 7% ще бъдат върнати обратно за допълнителна диагностична сесия (въпреки, че някои проучвания оценяват броя им да бъде по-близо от 10% до 15%).

Около 10 от тези пациентки ще бъдат насочени за биопсия. За останалите 60 случая ще се установи доброкачествена причина. От 10 направени биопсии при около 3,5 от пациентките ще се установи рак, а при 6,5 – не.

От тези 3,5 пациентки, които ще бъдат диагностицирани с рак, около 2 пациентки ще имат рак в ранен стадий, който ще бъде излекуван след лечение.

Мамографията може също така може да доведе и до фалшиво негативни резултати. Прогнозите за броя на раковите заболявания, които са били пропуснати от мамографията, обикновено са в границите на 20%.

Причините да не откриваме рака включват грешка на наблюдателя, но по-честата причина за това е, защото ракът е бил “скрит” от друга плътна тъкан в гърдата и дори след ретроспективен преглед на мамограмата, той пак не може да бъде видян.

Освен това, има една форма на рак на гърдата, като лобуларния рак, например, който има модел на растеж, “произвеждащ” сенки върху мамограмата, които не се отличават от нормалната тъкан на гърдата.

Смъртност

Cochrane Collaboration посочва, че и най-качествените доказателства не доказват намаляване на смъртността или намаляване на смъртността от всички видове рак при  скрининговата мамография.

Малко изчисления
Канадска работна група е установила, че за жени на възраст от 50 до 69 години скринингът сред 720 жени веднъж на всеки 2 до 3 години в продължение на 11 години ще  предотврати 1 (един) смъртен случай от рак на гърдата. От 2100 прегледани жени на възраст от 40 до 49 години със същата честота и период, ще може да се предотвратят  една смърт от рак на гърдата.

Жените, чийто рак на гърдата е бил открит чрез скринингова мамография преди появата на бучка или други симптоми, обикновено приемат, че мамограмата е „спасила живота им“.

На практика по-голямата част от тези жени не са получили практическа полза от мамограмата. Има четири категории на ракови заболявания, установяващи се чрез мамография:

Това са:

1.Ракови заболявания, които се лекуват сравнително лесно, така че по-късното им откриване би довело до същия процент на излекуване (жените биха имали същата преживяемост дори без мамография).

2.Ракови заболявания, които са толкова агресивни, че дори ранното им откриване е вече твърде късно, за да се възползват пациентките от него (жените, загиват въпреки откриването чрез мамография).

3.Ракови заболявания, които са толкова бавнорастящи, че пациентките може да загинат от други причини, преди ракът да е довел до симптоми (в този случай мамографията води до свръхдиагностика и свръхлечение за този клас на ракови заболявания).

4.Малък брой ракови заболявания на гърдата, които се откриват чрез скринингова мамография и чийто резултат от лечението се подобрява в резултат на по-ранно откриване.

Само от 3% до 13% от рака на гърдата, открит чрез скринингова мамография, ще попаднат в последната категория. Данните от клиничните проучвания сочат, че 1 на 1 000  здрави жени, прегледани за 10 години, попада в тази категория.

Скрининговата мамография няма полза за никоя от останалите от 87% до 97% от жените.

Вероятността жена да попадне в някоя от горните четири категории варира в зависимост от възрастта.

Преглед от 2016 г. от специална група за превантивни услуги на Съединените щати е установил, че мамографията е свързана с 8% до 33% намаление на смъртността от рак на  гърдата в различни възрастови групи, но това намаление не е статистически значимо при възрастовите групи от 39 до 49 г. и от 70 до 74 г. Същият преглед е установил и, че  мамографията значително е намалила риска от напреднал (авансирал) рак сред жени на възраст 50 и повече години с 38%, но сред тези на възраст от 39 до 49 години намаляването на
риска е било незначително, изразяващо се само в 2%.

Източници на информация:

1. Biller-Andorno, Nikola (22 May 2014). “Abolishing Mammography Screening Programs? A View from the Swiss Medical Board” (PDF). The New England Journal of Medicine. 370 (21): 1965–1967. doi:10.1056/NEJMp1401875. PMID 24738641.
2.Kolata, Gina (11 February 2014). “Vast Study Casts Doubts on Value of Mammograms”. The New York Times. Archived from the original on 30 May 2014. Retrieved 28 May 2014.
3.Pace LE, Keating NL (2014). “A systematic assessment of benefits and risks to guide breast cancer screening decisions”. JAMA. 311 (13): 1327–35. doi:10.1001/jama.2014.1398. PMID 24691608.
4.Nassif, Houssam; Page, David; Ayvaci, Mehmet; Shavlik, Jude; Burnside, Elizabeth S. (2010). “Uncovering age-specific invasive and DCIS breast cancer rules using inductive logic programming”. Proceedings of the ACM international conference on Health informatics – IHI ’10. p. 76. doi:10.1145/1882992.1883005. ISBN 978-1-4503-0030-8.
5.Ayvaci, Mehmet US; Alagoz, Oguzhan; Chhatwal, Jagpreet; Munoz del Rio, Alejandro; Sickles, Edward A; Nassif, Houssam; Kerlikowske, Karla; Burnside, Elizabeth S (11 August 2014). “Predicting invasive breast cancer versus DCIS in different age groups”. BMC Cancer. 14 (1): 584. doi:10.1186/1471-2407-14-584. PMC 4138370. PMID 25112586.

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
Изледвания