Установяването на повишени стойности на някакъв Туморен маркер винаги предизвиква тревога. Настоящата статия ще се опита да изясни, кога има основание за притеснение и дали.

Общи сведения за Туморните маркери (Туморни биомаркери)

Туморните биомаркери са вещества или процес, който е показателен за наличието на раково новообразувание в организма. Биомаркерът може да бъде молекула, секретирана от тумор или
специфична реакция на организма при наличието на рак.-Wikipedia

В онкологията биомаркерите се използват по три основни начина за:

1.Подпомагане на диагностицирането на състояния, както в случая на идентифициране на рак в ранен стадий (Диагностичена стойност)
2.Да прогнозират, колко агресивно е заболяването (Прогностична стойност)
3.Да се предвиди доколко пациентът ще реагира на лечението (Прогнозна стойност)

Почти всички онкологични заболявания имат Туморни маркери. Не при всички обаче се използват активно и имат някаква стойност. Тъй като природата им е много относителна, тези маркери се използват само
при определени онкологични локализации. Дори и при тях приложението им трябва да бъде внимателно преценявано.

Въпреки, че съществуват многобройни предизвикателства при превеждането на изследванията за биомаркери в клиничното пространство, редица маркери, базирани на ген и  протеин, вече са били използвани в определен момент.

Такива са: AFP (за рак на черния дроб), BCR-ABL (за хронична миелоидна левкемия), BRCA1 / BRCA2  (за рак на гърдата / яйчниците), BRAF V600E (за меланом / колоректален рак), CA-125 (за рак на яйчника), CA19.9 (за рак на панкреаса), CEA (за колоректален рак), EGFR (за недребноклетъчен белодробен карцином), HER-2 (за рак на гърдата), KIT (за стомашно-чревен стромален тумор), PSA (за рак на простатата), S100 (за меланом) и още много други.

Съобщава се, че самите мутантни протеини, открити чрез Selected Reaction Monitoring (SRM), са най-специфичните биомаркери за раковите заболявания, тъй като те могат да  произхождат само от някакъв съществуващ тумор.

Ако трябва един пациент да бъде запознат с естеството на туморните маркери, то това е, че те нямат сами по себе си в повечето случай диагностична стойност.

Тъй като туморните маркери  могат да се проявят при определени неканцерозни състояния, тестове за тях обикновено не се използват за диагностициране или скрининг при хора с нисък риск от заболяване. Тези тестове най-често се правят на хора, които вече са диагностицирани с рак. Туморните маркери могат да помогнат да се разбере дали ракът се е разпространил, дали лечението работи или дали ракът не се е върнал, след като е билозавършено лечението.

Тоест, ако например един пациент има завишени стойности на определен Ту маркер, то в никакъв случай не трябва да бъде започвано лечение само на тази база. Задължително повишените характеристики на Ту-маркери трябва да бъдат обвързани с някакви установени образни огнища на онкологично заболяване.

Туморните маркери могат да бъдат, както фалшиво позитивни, така и фалшиво негативни. Много често повишените стойности предизвикават силно притеснение сред пациентите провеждащи лечение или такива, които да под активно наблюдение.

Ако бъдат установени повишени стойности на Ту маркери, без да има някаква образна компонента, която да буди съмнение, то трябва да бъдат проведени още изследвания.

Обобщение

Ако има нещо друго, което трябва да знаете за  туморните маркери, то е
че те могат да бъдат много полезни, но информацията, която предоставят, може да бъде ограничена, защото:

1.Някои неканцерозни състояния също могат да причинят раздвижване в туморните маркери.
2.Някои хора с рак нямат повишение стойности на туморни маркери.
3.Не всички видове рак имат значими туморни маркери.
4. Туморните маркери почти винаги се използват с други тестове, за да помогнат за диагностицирането и наблюдение на раково заболяване.

Ако имате притеснение относно повишаването на Вашия туморен маркер, трябва веднага да се обърнете към лвкувашия Ви лекар!

Източник на информация:

1.  Calzone, Kathleen A. (2012). „Genetic Biomarkers of Cancer Risk“. Seminars in Oncology Nursing. 28 (2): 122–128. doi:10.1016/j.soncn.2012.03.007. PMID 22542320.
2. ^ Herceg, Zdenko; Hainaut, Pierre (2007-06-01). „Genetic and epigenetic alterations as biomarkers for cancer detection, diagnosis and prognosis“. Molecular Oncology. 1 (1): 26–41. doi:10.1016/j.molonc.2007.01.004. ISSN 1878-0261. PMC 5543860. PMID 19383285.
3. ^ Li, Danni; Chan, Daniel W. (2014-04-01). „Proteomic cancer biomarkers from discovery to approval: it’s worth the effort“. Expert Review of Proteomics. 11 (2): 135–136. doi:10.1586/14789450.2014.897614. ISSN 1478-9450. PMC 4079106. PMID 24646122.
4. ^ Aizpurua-Olaizola, O.; Toraño, J. Sastre; Falcon-Perez, J.M.; Williams, C.; Reichardt, N.; Boons, G.-J. (2018). „Mass spectrometry for glycan biomarker discovery“. TrAC Trends in Analytical Chemistry. 100: 7–14. doi:10.1016/j.trac.2017.12.015.
5. ^ Mishra, Alok; Verma, Mukesh (2010). „Cancer Biomarkers: Are We Ready for the Prime Time?“. Cancers. 2 (1): 190–208. doi:10.3390/cancers2010190. PMC 3827599. PMID 24281040.
6. ^ Rhea, Jeanne; Ross J. Molinaro (March 2011). „Cancer Biomarkers: Surviving the journey from bench to bedside“. Medical Laboratory Observer. Archived from the original on 14 October 2013. Retrieved 26 April 2013.

   Send article as PDF