Когато се спомене думата „рак“ има наложено мнение да се мисли за процес в непрекъснато делене на клетките.
Ракът винаги е бил разглеждан като нещо, което расте бързо и неконтролируемо, но това мнение може да се окаже погрешно. 

Нови доказателства сочат, че ракът алтернативно използва „ускорител” и „спирачка”, за да оцелее в заобикалящата го среда.

Това не е нова хипотеза, но сега започва да излиза на преден план.

Днес знаем, че различните видове лечения, дават различна степен на преживяемост в определе стадии на заболяването.

Хирургията често е ефективна, но при някои нещастни пациенти за съжаление ракът ще се възвърне.

В кой момент ще се случи това не знаем, но се опитваме да се подготвим, особено ако пациентът вече е имал раково заболяване. 

В този момент пациента често започва лечение с имунотерапия, таргетна- , хормоно- и/или химиотерапия.

Но дори тези лечения не винаги означават, че ракът ще бъде победен. Макар и към днешна дата преживяемостта да се увеличава, в една значителна част от случайте леченията са неефективни.

За някои пациенти заболяването им ще се повтори след определен период на латентност.

По време на този период, който може да продължи дори няколко години, пациентът често няма да има симптоми и оплаквания като така  туморът ще остане неоткриваем за обичайните диагностични средства.

Доскоро знаехме много малко за  тези периоди. Даже почти нищо… Въпреки това, изследванията предполагат, че латентността за рака е  ключов момент за прогресирането му.

Опасностите от латентния рак

За да разберем защо латентността е полезна за раковите клетки, трябва да проучим факторите, които могат  да спрат развитието на тумора. Раковите клетки са изправени пред три основни предизвикателства пред  тяхното оцеляване и растеж.

Първо, те трябва да заблудят имунната система, която е в състояние да ги елиминира  ако ги открие. Второ, трябва да преживеят все пак противораковите терапии, и трето трябва да се разпространят в далечни  органи и да генерират все нови и нови метастази.

Ракът е в състояние да се справи с всички тези предизвикателства.

По време на периодите си на латентност,  раковите клетки могат да променят своя генетичен състав така, че да се подготвят за следващия етап- етапът на прогресия.
Без процеса латентност,раковите клетки не биха могли да оцелеят в нова среда или да станат резистентни към атаките на имунната система.

Ето защо е важно да се научим как да откриваме латентните ракови клетки и как да ги убиваме, най-ефективно.

Откриването на латентните клетки обаче не е лесно.

Всъщност е доста труден процес.
Латентните тумори често са много малки по размер и толкова добре прикрити, че не предизвикват симптоми,  така че пациентите често не са наясно, че имат някакъв проблем. Между временно, конвенционалните диагностични изследвания не са в състояние да ги „видят”.

Също така, латентните ракови клетки често са в режим на така наречения „бавен“ метаболизъм, точно като „зимуващите“ животни.

В този случай дори сложни диагностични техники, като PET/СТ сканирането, често не могат да ги открият.

   Send article as PDF