KEYNOTE-024: Резултати от петгодишната ефикасност с пембролизумаб срещу химиотерапия при метастатичен недребноклетъчен карцином на белия дроб
KEYNOTE-024: Резултати от петгодишната ефикасност с пембролизумаб срещу химиотерапия при метастатичен НДКБЛ с оценка на пропорцията на тумор на PD-L1 от най-малко 50%
Съобщение в Journal of Clinical Oncology, описва 5-годишното проследяване на клиничното проучване KEYNOTE-024 (фаза III) което е показало продължаваща полза за общата полза за преживяемост при пациенти, лекувани с пембролизумаб срещу химиотерапия – въпреки значителното кръстосано преминаване към имунотерапевтичната група при нелекуваните преди това пациенти с недребноклетъчен рак на белия дроб (NSCLC) и PD-L1 (TPS) ≥ 50%.
Проучването е подкрепило одобрението на пембролизумаб през октомври 2016 г. в тази настройка, като имунотерапията се е свързвало с PFS свободната от прогресия и обща преживяемост. Авторите отбелязват, че докладът е първото 5-годишно проследяване на всяко проучване за Първа линия при фаза III при имунотерапия за недребноклетъчния карцином на белия дроб.
Подробности за проучването
В проучването 305 пациенти с TPS ≥ 50% и без сенсибилизиращи промени в EGFR или ALK са били разпределени на случаен принцип да получават пембролизумаб по 200 mg веднъж на всеки 3 седмици в продължение на до 35 цикъла (n = 154) или химиотерапия на платинова основа (n = 151 ).
Пациентите с прогресия на заболяването в групата на химиотерапията са могли да преминат в другото рамо, и да получават пембролизумаб. Първичната крайна точка е била преживяемостта без прогресия, като общата преживяемост е била вторична
крайна точка.
Ключови открития
Медианата на времето от случайното разпределение до прекъсването на данните през юни 2020 г. е била 59,9 месеца (с диапазон = 55,1–68,4 месеца). Сред пациентите, първоначално включени на химиотерапия, 99 (66,0%) са получили последваща терапия с анти-PD-1 или PD-L1 (включително 83-ма, които са преминали към пембролизумаб по време на проучването), което е представлявало 66,0% ефективен процент на кръстосано преминаване. Общо 80 пациенти (52,9%) от групата на пембролизумаб са получили допълнителна противоракова терапия, включително 12, които са получили втори курс на пембролизумаб по време на проучването.
Средната обща преживяемост е била 26,3 месеца (95% [CI] = 18,3–40,4 месеца) в групата на пембролизумаб спрямо 13,4 месеца (95% CI = 9,4–18,3 месеца) в групата на химиотерапия (коефициент на риск [HR] = 0,62, 95% CI = 0,48–0,81). Оценките на Каплан-Майер за проценти на 3-тата, 4-та и 5-та години са били 43,7% срещу 23,7%, 35,8% срещу 19,8% и 31,9% срещу 16,3%.
Средната преживяемост без прогресия е била 7,7 месеца (95% = 6,1–10,2 месеца) в групата на пембролизумаб срещу 5,5 месеца (95% ДИ = 4,2–6,2 месеца) в групата на химиотерапия (HR = 0,50, 95% = 0,39– 0,65). Оценките на процента на преживяемост без прогресия на 3-та, 4-та и 5-та години са били 22,8% срещу 4,1%, 16,4%срещу 1,4% и 12,8% спрямо- БЕЗ подлежащи на оценка пациенти.
Средната преживяемост без прогресия – 2 (т.е. времето от рандомизацията до последващото прогресиране на заболяването след започване на нова противоракова терапия или смърт от каквато и да е причина) е била 24,1 месеца (95%= 15,0–31,4 месеца) при пациенти, първоначално разпределени на случаен принцип на пембролизумаб срещу 8,5 месеца (95% = 7,3–11,4 месеца) сред първоначално рандомизираните на химиотерапия (HR = 0,51, 95%= 0,39–0,67). Очакваните нива на 3-та, 4-та и 5-та години са били 39,5% спрямо 15,0%, 31,4% срещу 14,0% и 26,3% спрямо 13,0%.
Общо 39 пациенти (25,8%) от групата на пембролизумаб са завършили 35 цикъла на лечение. При прекъсване на данните 32-ма са били живи, а общата преживяемост след 36 месеца след завършване на 35 цикъла (приблизително 5 години) е била 81,4%. Общо 18 пациенти (46,2%) са били живи и без прогресия на заболяването или последваща
терапия за NSCLC.
Сред пациентите, завършили 35 цикъла, нежеланите събития, свързани с лечението, са се наблюдавали при 87,2% (степен 3–4 при 15,4%), в съответствие с общата популация, която е била лекувана.
Общо 12 пациенти са получили втори курс на пембролизумаб по време на проучване след оценка на прогресията на заболяването, оценена от изследователите. Средното време от последната доза от втория курс до прекъсване на данните е бил 15,2 месеца (диапазон = 0,4-29,6 месеца). Сред тези пациенти- осем (66,7%) са живи при прекъсване на данните; петима (41,7%) са живи и са без прогресия на заболяването, а трима (25,0%) не са получили последваща терапия.
Обективен отговор се е наблюдавал при четири пациенти, а стабилно заболяване се наблюдава при шест пациенти. Петима пациенти (41,7%) са имали свързани с лечението нежелани събития по време на втория курс; всички са били степен 1-ва или 2-ра, включително хипертиреоидизъм от степен 1-ва при един пациент.
Не са идентифицирани нови сигнали за безопасност при дългосрочно проследяване. Честотата на нежеланите събития, коригирани с експозиция в общата популация на изследването е намалявала с течение на времето и при двете лечебни групи за нежелани събития, свързани с лечението, имуно-медиирани нежелани събития и свързани с инфузията реакции.
Заключение
Пембролизумаб осигурява трайна, клинично значима дългосрочна полза за общата преживяемност в сравнение с химиотерапията като терапия от
първа линия при метастатичен недребноклетъчен карцином на белия дроб с PD-L1 процент на тумора от най-малко 50%.
Източник на информация:
1.https://ascopost.com/news/april-2021/five-year-efficacy-outcomes-with-pembrolizumab-vs-chemotherapy-in-metastatic-nsclc-with-pd-l1-tps-of-at-least-50/?fbclid=IwAR2ldQohm3BVJjTXk83llKLBicE0Tek50qviCxb5_i2MHcOVPyjIeYzKLAU