Ракът на панкреаса възниква, когато клетките в панкреаса (жлезист орган разположен зад стомаха), започват да се размножават извън контрол и образуват туморна маса. Тези ракови клетки имат способността да се разпространяват и в други части на тялото. Разпознават се няколко вида рак на панкреаса. Най-често срещаният е аденокарцинома на панкреаса като представлява около 90% от случаите, а понятието „рак на панкреаса„в повечето случай се използва само за този конкретен тип.

Аденокарциномите започват в тези клетки на панкреаса, които произвеждат храносмилателните ензими.

Няколко други видове рак, които не са аденокарциноми по своята същност, също могат да възникнат от тези клетки. 1-2% от случаите на рак на панкреаса са невроендокринни тумори, които възникват от хормон-продуциращите му клетки.

Те обикновено са по-малко агресивни от аденокарцинома.

Признаците и симптомите които най-често се срещат при рака на панкреаса могат да включват пожълтяване на кожата, болки в корема или в гърба, необяснима загуба на тегло, обезцветяване на изпражненията, потъмняване на урината и загуба на апетит.

Като цяло няма  симптоми в ранните стадии на болестта, които да са достатъчно конкретни, за да се предположи, че се касае за рак на панкреаса.

За съжаление се заболяването се открива в  напреднал стадий. По времето на диагностицирането, рактът на панкреаса често се е разпространил в други части на тялото.

В структурата на злокачествените заболявания ракът на панкреаса заема 3,3% с честота 11,7 на 100 000 население.

Рискови фактори

1. Пол – мъжете боледуват почти 2 пъти по-често от жените.

2. Възраст – с увеличение на възрастта се увеличава и заболеваемостта. Например, през 1991 година в Америка заболеваемостта при 35 годишните е била 1,0, а при 85 годишните – 96,1 на 100 000 население. В България най-засегнато е населението след 50 години.

3. Раса – цветнокожите боледуват 1,5 пъти по-често от белите.

4. Генетични фактори – засега генетична предиспозиция при карцином на панкреаса не е установена.

5. Тютюнопушене – по данни на различни автори пушачите боледуват по-често от непушачите.

6. Хранителен режим – заболеваемостта е по-висока при хора, употребяващи редовно големи количества кафе, алкохол и мазнини. При пушачи, консумиращи и големи количества алкохол, заболеваемостта от рак на панкреаса е много висока.

7. Страдащите от хроничен панкреатит и диабет боледуват по-често от рак на панкреаса.

8. Ракът на панкреаса се среща по-често при хора с по-нисък социално- икономически статус.

9. При хора, работещи в химическата индустрия, въгледобива, метало-преработването и газовата промишленост, ракът на панкреаса се среща 5 пъти по-често.

Най-важните доказани канцерогени за рак на панкреаса са: бензидин, бета-нафтиламин, нитрозоамини и азосерин.

Симптоми

Най-суспектни за карцином на панкреаса са пациенти на възраст над 40 години с:

1. Безболкова механична жълтеница, характеризираща се с тъмна урина и светли изпражнения.

2. Необяснима загуба на тегло.

3. Необяснима болка в епигастриума или поясната област.

4. Необяснима обща слабост, загуба на апетит, гадене, повръщане при негативно рутинно ендоскопско изследване на хранопровод, стомах и дванадесетопръстник.

5. Поява на диабет без предразполагащи фактори като фамилна обремененост, затлъстяване и психичен стрес!

6. Поява на стеаторея.

7. Анамнeстични данни за продължително тютюнопушене и употреба на алкохол.

При физикалното изследване на болен с карцином на панкреаса да се установи:

1.иктер по еклерите на очите, видимите лигавици и кожата;

2.палпаторна болка в епигастриума или в поясната област (едностран но или двустранно);

3.палпиращ се увеличен жлъчен мехур

4.симптом на Курвоазие;

5.хепатомегалия, палпираща се туморна формация в областта на панкреаса;

6.данни за мигриращ повърхностен тромбофлебит;

7.еритемни, възловидни подкожни образувания /симптом на Вебер-Кристион;

8.увеличени, плътни и неболезнени супраклавикуларни лимфни възли /симптом на Вирхов/ и

9.наличие на асцитна течност в коремната кухина.

Класификация на карцинома на панкреаса:

Т: Първичен тумор:

Т₁: Туморът е ограничен само в панкреаса:
Т₁А: тумор с диаметър под 2 сm
Т₁В: тумор с диаметър над 2 сm
Т₂:  Туморът инфилтрира съседните перипанкреасни структури.
Т₃: Туморът прораства в стомах, слезка, колон, съседни големи съдове.

N: Засягане на регионалните лимфни възли в панкреаса:

N₀: Липсват метастази в регионалните лимфни възли.
N_х: Регионалните лимфни възли не могат да бъдат преценени.
N₁: Наличие на метастази в регионалните лимфни възли

M: Далечни метастази:

M₀: Няма далечни метастази.
M₁: Наличие на далечни метастази.

Стадии:

Стадий I:      T ₁ N₀ M₀
Стадий II:      T₂ N₀ M₀
Стадий III:    T _1-3 N₁ M₀
Стадий IV:   T _1-3 N₁ M₁

Диагнозата карцином на панкреаса се уточнява с помощта на следните методи:

1. Компютър-томографско изследване: то позволява разкриване на тумори на панкреаса, които променят формата и големината на панкреаса и се разпространяват извън неговите граници. Основният недостатък на този метод е невъзможността за диагностициране на малки тумори в панкреаса, малки метастази в черния дроб и регионарните лимфни възли.

2. Ехография: при пациенти с механичен иктер ехографското изследване позволява разкриване на разширените интрахепатални клонове на жлъчните пътища, холедоха и установяване мястото на обструкцията, най-често в ретропанкреатичната зона на дуктус холедохус.

3. Ендоскопска ретроградна холангио-панкреатография /ЕRCP/. Тя позволява по-точно разкриване на тумори в областта на ампула Фатери, жлъчните пътища и големия панкреатичен канала. Когато е комбинирана с цитологично изследване на панкреатичния сок, може да се постави и хи-стологична диагноза на тумора. ЕRСР има два недостатъка: с този метод е невъзможно да се открият малките тумори на панкреаса и да се отдиференцират туморите от възпалителните образувания. Понастоящем, в големите центрове за лечение на туморите на панкреаса се прилага ендоскопска ехография. С този метод могат да се разкрият много малки тумори, които да се отдиференцират от хроничните възпалителни промени в панкреаса.

4. Перкутанна трансабдоминална тънкоиглена аспирационна биопсия Тя се прави под ехографски или компютъртомографски контрол , и позволява при 90-100% да се постави хистологична диагноза на тумора.

5. Използване на туморни маркери:

а) СЕА (карцино-ембрионален антиген). Нивото на този туморен маркер е увеличено при около 80% от болните с карцином на панкреаса, но трябва да се има предвид, че СЕА е увеличен при средно 40% от случайте с бенигнени заболявания на панкреаса.

б) РОА (панкреатичен онкофетален антиген) се увеличава при близо 90% от болните с карцином на панкреаса

в) СА19-9 (антиген-туморен антиген) разкрит с моноклонално антитяло NS19-9 при колоректален карцином. Неговото ниво е увеличено при 80% от случайте с карцином на панкреаса.

Г)Алфа-фетопротеини- тяхното ниво е увеличено при около 25% от случайте с карцином на панкреаса.

Патоморфология на туморите на панкреаса

Около 75% от туморите на панкреаса са локализирани 6 главата на панкреаса, около 20% – В тялото и около 5 % – 6 опашката.

При болните с карцином на панкреаса, извън областта на ампула Фатери, се установява синхронно развитие на тумора.

В няколко участъка на жлезата при средно 25% от случаите. Това е така наречената първична мултифокал-ност на тумора.

Хистологичните типове карциноми на панкреаса по-често се разпределят така:

1.аденокарциноми (80%),

2.аденосквамозни карциноми (4%),

3.гигантоклетъчни карциноми (4%),

4.кистаденокарциноми (2%),

5.ациноклетъчни карциноми (2%),

6.панкреатикобластоми (1%),

7.папиларно кистични карциноми (1%),

8.анапластични карциноми (1%),

9.микроаденоми (1%),

10.имфоми (1%) и

11.саркоми (1%).

Карциномите на панкреаса растат изключително агресивно. Средно при 50% от случаите, още при поставяне на диагнозата карцином на панкреаса, са налице далечни метастази.

Карциномите на главата на панкреаса локално най-често обхващат дуоденума и стомаха. Карциномите на тялото на панкреаса обхващат най-често хилуса на слезката, колон трансверзум, стомаха и дуоденума.

Карциномите в опашката на панкреаса обхващат най-често лявата над-бъбречна жлеза, хилуса на слезката, колон трансверзум, стомаха, левия бъбрек и йеюнома.

Карциномите на панкреаса лимфогенно метастазират най-често в горните и долни панкреатични, стомашни, пилорни, мезентериални и предни панкреатико-дуоденални лимфни възли.

Хематогенно, туморите на панкреаса метастазират през порталното порто-вертебралното и порто-кавално кръвообръщение за далечните метастази. При локално авансиралите тумори на панкреаса е възможно и имплантиране на туморни клетки по перитонеалната повърхност на ин-траабдоминално разположените органи.

Лечение

1.Хирургично, лъчетерапия и химиотерапия

   Send article as PDF