
Карцином на дебелото черво
Колоректалният рак (KРР) е известен още и като рак на червата, рак на дебелото черво.
Признаците и симптомите могат да включват кръв в изпражненията, промяна в движенията на червата, загуба на тегло и усещане за умора.
Колоректалният рак се дължи на фактори като старост и определен начин на живот, а други се дължат на генетични нарушения. Рисковите фактори включват диета, затлъстяване, тютюнопушене и липса на физическа активност.
Друг рисков фактор е възпалителното заболяване на червата, което може да включва болестта на Крон и язвения колит.
Някои от наследствените генетични заболявания, които могат да причинят колоректален рак, включват фамилна аденоматозна полипоза и наследствен неполипозен рак на дебелото черво (те обаче представляват по-малко от 5% от случаите).
Обикновено ракът на дебелото черво започва като доброкачествен тумор, често под формата на полип, който с течение на времето се превръща в рак.
Ракът на дебелото черво е най-честия вид рак на органите на храносмилателния тракт.
Като цяло се развива при мъже и жени на възраст между 40 и 60 години, като може да засегне и хора доста под 40 годишна възраст.
Ракът на дебелото черво се локализира в ректума (60%), в сигмата (20%), в цекум и колон асценденс (10%) и в останалите части на червото (10%).
Етиология
Следните фактори способстват за възникването на рак на дебелото черво:
Начинът на хранене – преобладаването в рациона на месни, мазни и брашнени храни; недостатъчно съдържание на продукти с растителен произход; наличие на малко баласт (несмилаеми частици) в храната.
Задържане на фекална материя в червата поради непълно изхождане и запек. Заболявания, засягащи дебелото черво като колит или полипи.
Рискът от развитие на рак на дебелото черво започва да се увеличава 7 години след началото на заболяването и всеки следващи 10 години се увеличава с 8-10%, достигайки след 25 години – 32%;
Наследствена предразположеност.
Патоанатомия
Макроскопски се различават следните форми:
1. Екзофитна форма – ракът расте към лумена на червото; по-често се наблюдава в дясната половина на колона.
2. Ендофитна форма – ракът расте в чревната стена и стеснява лумина на червото.
Микроскопски колоректалният рак бива: аденокарцином, солиден рак, колоиден (слузест)рак.
Обикновино се касае за аденокарцином. По степен на зрялост той бива:
G1 – високодиференциран;
G2 – умеренодиференциран;
G3 – слабодиференциран;
G4 – недиференциран.
TNM класификация:
Т: тумор:
Тis: Carcinama in situ: тумор, не преминаващ в lamina propria.
Т1: Тумор, който е ограничен само в мукозата и субмукозата.
Т2: Тумор инфилтриращ и мускулния слой.
Т3: Тумор инфилтриращ субсерозата или неперитониалната част на ректума и периректалната тъкан.
Т4: Тумор прораснал в съседните органи или във висцералния перитонеум.
N: Засягане на регионалните лимфни възли:
N0: Липсват данни за метастази в регионалните лимфни възли.
N1: Има метастази в 1-3 периколични (периректални) лимфни възли.
N2: Има метастази в над 3 периколични (периректални) лимфни възли.
N3: Има отдалечени лимфни метастази.
M: Далечни метастази:
M0: Няма доказателства за далечни метастази.
M1: Наличие на далечни метастази в орагнизма.
Стадиране при карцином на дебелото черво:
Стадий 0: Tis N0 M0
Стадий IА: T1 N0 M0
Стадий IВ: T2 N0 M0
Стадий II: T3 N0 M0
Стадий III: T4 N0 M0 T 1-4 N1-3 M0
Стадий IV: T 1-4 N1-3 M1
Клинична картина
В ранен етап болните от рак на дебелото черво се чувстват добре. Когато туморът достигне големи размери, могат да се наблюдават следните симптоми според това в коя част на дебелото черво ракът се развива:
-Анемия;
-Лесна умора;
-Коликообразни болки в корема;
-Отслабване на тегло.
-Нарушаване в ритъма на дефекация;
-Наличие на кръв и слуз при дефекация;
-Тежест в корема;
-Подуване на корема;
-Куркане на червата;
-Гадене и повръщане;
-Намален апетит;
-Повишена температура.
Диагноза
Всеки тумор се лекува най-добре в начален стадий, когато има малки размери.
Затова трябва редовно да се правят профилактични прегледи при лекар гастроентеролог и да се правят изследвания за скрита кръв в изпражненията.
След 40 годишна възраст трябва да се правят профилактични прегледи веднъж на три години. Анализи за скрита кръв в изпражненията трябва да се правят ежегодно.
1.Иригоскопия – рентгенова снимка, която се прави след бариева клизма.
2.Ректороманоскопия – изследване, при което последните 30 см. от дебелото черво се оглеждат със специална камера.
3.Колоноскопия – изследване, подобно на ректороманоскопията, при което се изследва участък с дължина до 1 м.
4.Фиброколоноскопия – най-добър метод, при който чрез апарат снабден с влакнеста оптика могат да бъдат огледани всички участъци на червото, чак до илеоцекалната клапа.
И при четирите метода по време на манипулацията може да се извърши биопсия – взема се малко парченце подозрителна тъкан, което след това се изследва хистологично.
Лечение
1.Хирургично;
2.Химиотерапия’
3.Лъчелечение.
Прогноза
Поради късното диагностициране, смъртността от това заболяване е висока. Тя може да достигне до 40% в годината на откриването.
Най-честата локализация, в която метастазира колоректален рак е черния дроб. Това се дължи на особеностите на венозния отток от червата, който се осъществява чрез порталната вена.
Според някои автори, наличието на чернодробни метастази е около 50% и неблагоприятно за прогнозата.