Част 1

Приложението на много лечения целящи премахването на раково заболяване се прилагат от пациенти със злокачествени заболявания. Огромната информация за едно или друго „чудодейно“ лекарствено средство може да доведе до опорочаване на цялостното лечение при такива хора.

Много опасно за здравето може да бъде в някой сличаи, когато се прилага наред с конвенционалното лечение като химиотерапия, лъчетерапия, таргетна и имунотерапия.

Тази статия има за цел да изясни някой биологични механизми и да предостави събраната световна информация в медицинската литература. Така по-добре информираните лекари и пациенти ще могат да направят разумен избор за добавянето на съпътстваща информация при лечението на онкологични заболявания.

Статията има за цел описването на Амигдалина. Тя няма претенции на изчерпателност и не трябва да служи като средтсво за решение при избор на лечебна тактика.

В интернет пространството има изчерпателна инфомация за амигдалина. Осново е заимствана от NIH.Gov

Данните за амигдалина могат да бъдат извлечени от всички основни научни бази данни, т.е. PubMed, ScienceDirect, Google Scholar, Scopus и Medline чрез използване на комбинация от
ключови думи като амигдалин, лаетрил, витамин В-17, про-апоптотични протеини, анти-апоптотични протеини, водород цианид, механизъм на действие на амигдалин и терапия с амигдалин върху хора.

Какво представлява Амигдалина и какви са механизмите му на действие?

Тази информацията предоставя преглед на употребата на амигдалин (лаетрил) като лечение при хора с рак. Резюмето включва,
преглед на лабораторните изследвания, резултатите от клинични изпитвания и възможните странични ефекти от употребата на амигдалин.

Това резюме съдържа следната ключова информация:

1. Летрилът е друго име за естествения продукт амигдалин, който е химическа съставка, намираща се в костилките на много плодове и в много растения.

2. Счита се, че циановодородът е основното противораково съединение, образувано от амигдалина чрез освобождаване in situ (на място).

3. Амигдалинът се използва за първи път като средство за лечение на рак в Русия през 1845 г. и в САЩ през 20-те години.

4. Амигдалин е показал малка противоракова активност при проучвания върху животни и липса на противоракова активност при клинични изпитвания при хора.

5. Страничните му ефекти, свързани с токсичността на амигдалина, отразяват симптоми като отравяне с цианид, включително увреждане на черния дроб, затруднено движение
(причинено от увредени нерви), треска, кома и смърт.

6. Амигдалина (Laetrile) не е одобрен за употреба в Съединените щати.

7. Неподходящата реклама на амигдалина като лечение на рак води до разследване от Американската администрация по храните и лекарствата, което може да завърши с обвинения.

Амигдалинът (Amygdalin) е открит за първи път от Schrader и неговите сътрудници през 1803 г. и през същата година Robiquet et al го изолира от горчивия бадем. Той е широко присъстващ в семената на плодовете на розацеите като кайсии, праскови и сливи и главно в горчивите бадеми (около 2% -3%).

Амигдалинът е ароматен аминогликозид с молекулна формула на C20 H27 NO11 и молекулно тегло от 457,43, съдържащ една единица бензалдехид, една единица циановодородна киселина и
две единици глюкоза.

ОСНОВНИТЕ АНТИТУМОРНИ МЕХАНИЗМИ НА АМИГДАЛИНА
Антитуморните ефекти на амигдалина са главно чрез въздействие върху клетъчния цикъл, индуциране на апоптоза, създаване на цитотоксичен ефект и регулиране на
имунната функция на организма.

Ефектът на амигдалина върху клетъчния цикъл

Makarević и неговите сътрудници излагат няколко клетъчни линии от рак на простатата (PCa) LNCaP, DU-145 и PC3 на различни концентрации на амигдалин и установяват, че клетъчната пролиферация е инхибирана (спряна) значително. Самата клетъчна пролиферация е била представена от значително намаляване на G2 /M фаза и S фазата на клетките, докато е имало значително увеличаване на броя на фазите в G0 / G1 установени чрез поточна цитометрия (flow cytometry).

В допълнение, експресията на протеини за клетъчния цикъл като CKD1, CKD2, циклин А и циклин В са били намалени след приложението на амигдалин, което е показало, че амигдалинът инхибира клетъчната пролиферация чрез регулиране на клетъчния цикъл на клетките с простатен карцином.

По същия начин амигдалинът е упражнил антитуморния си ефект като е засегнал и клетъчния цикъл при рака на дебелото черво при човека. Резултатът от анализа на cDNA микрочипове от Park и неговите сътрудници е показал значителни разлики в генната експресия на SNU-C4 клетките след третиране с амигдалин в доза 5 mg /ml за 24 часа.

Те са открили, че амигдалинът чрез даунрегулация контролира гените, свързани с клетъчния цикъл: ATP-свързващата касета (ATP‐binding cassette), екзонуклеаза 1 (EXO1), подсемейство F и топоизомераза (ДНК) I (TOP1) в SNU-C4 човешки ракови клетки на дебелото черво, като по този начин засяга клетъчния цикъл на туморите като инхибира клетъчната пролиферация и така упражнява
антитуморния си ефект.

Тези резултати са демонстрирали, че амигдалинът може да предотврати злокачествено размножаване на туморни клетки чрез регулиране на свързаните с туморния клетъчен цикъл протеини или гени, засягайки клетъчния цикъл и инхибирайки клетъчната пролиферация, особено при клетки от карцином на простата и дебелото черво при хора.

Ефектът на амигдалина върху клетъчната апоптоза

Chen и неговите сътрудници установяват, че амигдалинът може да насърчи апоптозата чрез увеличаване на активността на Caspase-3 в оцветени с DAPI HeLa клетки, даунрегулация на Bcl-2, а Bax се контролира чрез ъп-регулация в третирани с амигдалин HeLa клетки, което е предполагало, че вътрешният път може да участват в апоптозата.

По същия начин амигдалинът може също да индуцира апоптозата на PCa клетки. Учените установяват, че експресията на Bax и активността на ензима каспаза-3 са били повишени, докато експресията на Bcl-2 е била намалена в DU145 и LNCaP- клетките след третиране с амигдалин, което е довело до клетъчна апоптоза в клетките от карцином на простатата (PCa).

Lee и неговите сътрудници определят нивата на експресия на свързаните с апоптозата протеини в раковите клетки на гърдата, които се лекуват с амигдалин в различни концентрации и установяват, че амигдалинът е увеличил експресията на апо-апоптотичния протеин Bax и е намалява този на антиапоптотичните Bcl-2 и pro-Caspase ‐3.

В същото време се е наблюдавало разцепване на PARP в клетките от рак на гърдата, третирани с амигдалин. Тези резултати показват, че амигдалинът упражнява антитуморния си ефект чрез регулиране на свързаните с апоптозата протеини и индуциране на апоптозата, особено при цервикалните и простатни злокачествени клетки.

Източник на информация:

1.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6558459/
2.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK65988/
3.https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29308747/

   Send article as PDF