Ако сте онкоболен и провеждате лечение, то трябва да знаете, че може да възникнат някои усложениния и нежелани лекарствени реакции. Един такъв нежелан ефект от лечението е хипонатриемията (ниско съдържание на натрий в кръвта).

Хипонатриемията е ниска концентрация на натрий в кръвта. Обикновено се определя като концентрация на натриq под 135 mmol/L (135 mEq /L), а тежката хипонатриемия е
под 120 mEq/L. Симптомите могат да отсъстват, да са леки или тежки. Леките симптоми включват намалена способност за мислене, главоболие, гадене и лош
баланс. Тежките симптоми могат да включват объркване, гърчове и кома.

Хипонатриемията представлява често срещана електролитна аномалия в онкологичната практика, може да бъде отрицателен прогностичен фактор при пациенти с рак, въз основа на систематичен
анализ на публикувани проучвания.

Най-голямата част от доказателства идва от дребноклетъчния рак на белия дроб (SCLC), за който хипонатриемията е идентифицирана като независим рисков фактор и лош резултат
в шест от 13 проучвания. Хипонатриемията при онкологично болни обикновено се причинява от синдрома на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (SIADH), който се развива по-често
при дребноклетъчния белодробен карцином, отколкото при други злокачествени заболявания.

Синдрома на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон може да бъде обусловен от извънматочна продукция на аргинин-вазопресин (AVP) при тумори или от ефекти на
противораковите и палиативни лекарства върху производството
или действието на аргинин-вазопресин.

Други фактори могат да причинят хиповолемична хипонатриемия, включително диария и повръщане, които също може да са следствие от приложената ракова терапия. Хипонатриемията може да  бъде открита при рутинни лабораторни изследвания преди или по време на лечението на рак или може да се предполага от наличието на предимно неврологични симптоми.

Лечението зависи от няколко фактора, включително тежестта на симптомите, времето на поява и състоянието на извънклетъчния обем.

Симптоми

Симптомите на хипонатриемията могат да включват гадене и повръщане, главоболие, краткосрочна загуба на паметта, объркване, летаргия, умора, загуба на апетит,
раздразнителност, мускулна слабост, спазми, гърчове и/или кома. По-ниските нива на натрий в плазмата са свързани с по-тежки симптоми.
Въпреки това, леката хипонатриемия (с плазмени нива на натрий при 131–135 mmol/L) може да бъде свързана с усложнения и фини симптоми (например, увеличени припадания,
променена стойка и походка, намалено внимание, нарушено познание и вероятно по-високи нива на смърт).

Неврологичните симптоми обикновено се проявяват при много ниски нива на натрий в плазмата (обикновено <115 mmol/L).

Когато нивата на натрия в кръвта станат много ниски, водата навлиза в мозъчните клетки и ги кара да се подуват (получавайки се т. нар. мозъчен оток). Това води до повишено налягане в черепа и
причинява хипонатриемична енцефалопатия.

С увеличаване на налягането в черепа може да възникнат усложнения в мозъка, което да е предпоставка за притискането на мозъка във вътрешните структури на черепа. Това може да доведе
до главоболие, гадене, повръщане, объркване, гърчове, компресия на мозъчния ствол и спиране на дишането, както и до некардиогенно натрупване на течност в белите дробове.

Това обикновено е фатално, ако не се лекува веднага.

Поставянето на подходящата диагноза е много важна, тъй като лечението се различава в зависимост от етиологията и изборът на грешен подход може да влоши аномалията на електролитите. Когато
хипонатриемията се причинява от Синдрома на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон, хипертоничният физиологичен разтвор е показан за остри, симптоматични случаи, докато ограничаването на течностите се препоръчва,
за да се постигне по-бавна скорост на корекция при хронична асимптоматична хипонатриемия.

Може да се наложи и фармакологична терапия, когато ограничаването на течности е недостатъчно.

Източник на информация:

1.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3380874/

   Send article as PDF