Онкология и Изкуствен интелект
Статистики на блога
  • 45 434 посещения

Хипофизит при онкоболни

I.Bivolarski
I.Bivolarski
10.10.2019

Хипофизит при онкоболни.

Ако сте онкоболен пациент и Ви е поставена онкологична диагноза, поради която трябва да проведете химиотерапия (ХТ), таргетна терапия (ТТ) или имунотерапия (ИТ), то трябва да бъдете предупреден, че могат да възникнат някой усложенения.

Едно такова усложнение е хипофизитът след поведена терапия.

Той е по-рядко описван при приложение на цитостатична химиотерапия, но с внедряването на имунотерапевтични лекарствени препарати в онкология, всяка година зачестява и се описват нови случай!

Описани са случай на хипифизит при приложението на дурвалумаб, ипилипумаб, пембролизумаб.

Какво представлява?

Хипофизитът представлява възпаление на хипофизата. Той е много рядък и не е напълно изяснен като механизъм.

Хипофизитът може да бъде класифициран като аденохипофизит, инфундибулоневрохипофизит или панхипофизит в зависимост от това дали включва предния,  задния лоб на жлезата или и двете едновременно.

Етиологичната класификация идентифицира първични и вторични форми на хипофизит.

Първичният хипофизит, най-често срещаната форма, има автоимунна патогенеза без  очевиден причинител. Може да се прояви като изолирана болест или като част от мултиорганнен синдром (т.нар. полигландуларен автоимунен синдром и е свързано с  IgG системно заболяване). Вторичният хипофизит включва локално и системно заболяване, с ясно идентифициран етиологичен агент.

При локални разстройства възпалението на хипофизата се проявява като реакция на селарно заболяване (т.е. киста на цепнатината на Ратке, краниофарингиом,  гермином и аденом на хипофизата).

При системни заболявания хипофизитът се причинява от участието на различни органи чрез инфекциозни или възпалителни разстройства (например грануломатоза на  Вегенер, саркоидоза, туберкулоза или сифилис).

При патологията се разпознават две общи форми на хипофизит (лимфоцитен и грануломатозен) и три по-редки варианта (ксантоматозен, некротизиращ и богат на  плазмени клетки).

Лимфоцитния хипофизит (LYH), често наричан автоимунен хипофизит (AH), е най-често срещаният.

Симптоми

Има четири категории симптоми. Най-често първоначалните симптоми са главоболие и зрителни нарушения. Общата отпадналост и постоянната умора също могат да присъсътват при хипофизита.

Някои симптоми се получават от по-слабото  функциониране на аденохипофизарните хормони.

От аденохипофизните хормони най-често са засегнати кортикотропинът, лактотропинът и гонадотропинът,  всички които се синтезират в предната част на хипофизата.

Полиурията също е често срещан симптом, водещ до много разредена урина, както и полидипсия,(причиняващ много силна жажда).

Друг симптом е хиперпролактинемията (това е състояние с ненормално високи нива на пролактин в кръвта).

Ако имате по-горе изброените симптоми като неопределено главоболие, нарушение в зрението или необяснена умора, веднага се посъветвайте с лекуващия Ви лекар!

Диагноза

Основно диагнозата на хипофизит е чрез изключване. Пациентите често се подлагат на операция, тъй като се подозира, че имат аденом на хипофизата.

Но най-точната диагноза е използването на магнитен резонанс (MRI), за да се намери някаква маса или лезия върху sella turcica. Това е известен страничен ефект  от новите чек-пойнт инхибитори като CTLA-4 и PD-L1, използвани за лечение на меланом, и трябва да се има предвид при пациенти приемащи тези лекарства,  които имат ендокринна дисфункция.

Прогноза

Прогнозата при хипофизита е променлива.Има случай, когат хипофизитът изчезва от самосебе си. Понякога се налага прекратяване на провежданото лечение с чек-пойнт инхибитори, за да се възстанови нормалното функциониране на организма.

Източник на информация:

1. “Autoimmune Hypophysitis Symptoms”. Johns Hopkins University School of Medicine & Johns Hopkins Health System. 2002. Archived from the original on 2004-05-28.
Caturegli P (June 2007). “Autoimmune hypophysitis: an underestimated disease in search of its autoantigen(s)”. J. Clin. Endocrinol. Metab. 92 (6): 2038–40. doi:10.1210/jc.2007-0808. PMID 17554056.
Thodou E, Asa SL, Kontogeorgos G, Kovacs K, Horvath E, Ezzat S (August 1995). “Clinical case seminar: lymphocytic hypophysitis: clinicopathological findings”. J. Clin. Endocrinol. Metab. 80 (8): 2302–11. doi:10.1210/jc.80.8.2302. PMID 7629223.

   Send article as PDF   
Странични реакции