Онкология и Изкуствен интелект
Статистики на блога
  • 45 434 посещения

GOG-252: Няма подобрение в PFS-а при Интравенозна срещу интраперитонеална химиотерапия плюс бевацизумаб при напреднал овариален карцином

I.Bivolarski
I.Bivolarski
09.05.2019

В клиничното проучване GOG-252 (фаза III), не се е открила никаква полза в
преживяемостта без прогресия (PFS) при постхирургичната  интраперитонеална (IP) срещу интравенозна (IV) химиотерапия като всяка от тях е била комбинирана с бевацизумаб, при  пациенти с наскоро диагностициран напреднал (авансирал) рак на яйчниците.

Подробности за изследването

В клиничното проучване са били включени 1560 жени с епителен карцином на яйчника, фалопиевите тръби и перитонеума, които са  претърпели операция за стадиране и максимална циторедукция. Пациентките са били разпределени на случаен принцип между  юли 2009 г. и ноември 2011 г. като са получавали:

  1. шест цикъла от интравенозен (IV) паклитаксел 80 mg/m2 веднъж седмично с интравенозна (IV)  карбоплатина при AUC = 6 (при интравенозната (IV) карбоплатинова група, n = 521),

2. срещу интравенозен (IV) паклитаксел 80 mg/m2 веднъж на седмица с интраперитонеална (IP) карбоплатина с AUC = 6 (интраперитонеална (IP) карбоплатинова група, n = 518),

3.или веднъж на всеки 3 седмици интравенозен (IV) паклитаксел 135 mg/m2 на ден 1, интраперитонеална (IP) цисплатина 75 mg/m2 на ден 2,

4.и IP паклитаксел 60 mg/ m2 на ден 8 (IP цисплатинова група, п = 521).

Всички пациенти са получавали бевацизумаб 15 mg / kg интравенозно на всеки 3 седмици в цикли от 2 до 22.

Първичната крайна точка е била преживяемостта без прогресия (PFS), като целта е била да се определи дали IP химиотерапията подобрява  преживяемостта без прогресия при оптимално резецирано (≤ 1 cm) и в напреднала фаза заболяване.

Ключови точки

1.Не е била наблюдавана значителна разлика в преживяемостта без прогресия при интраперитонеална (IP) и
интравенозна (IV) химиотерапия, комбинирана с бевацизумаб след операцията.
2.Средната преживяемост без прогресия е била 24,9 месеца при IV карбоплатинова група, 27,4 месеца в IP
карбоплатинова група и 26,2 месеца в интраперитонеална (IP) цисплатинова група.

Преживяемост без прогресия

Медианата на проследяването е била 84,8 месеца. Средната преживяемост без прогресия е била 24,9 месеца при IV  карбоплатинова група, и 27,4 месеца за IP карбоплатинова група (коефициент на риска [HR] срещу IV  карбоплатин = 0,925, 95% доверителен интервал [CI] = 0,802–1,07) и 26,2 месеца в рамото на IP цисплатин  (HR срещу IV карбоплатин = 0.977, 95% CI = 0.847-1.13).
В подгрупата от 1380 пациенти със стадий II /III на заболяване и остатъчно заболяване ≤ 1 cm или по-малко, средната преживяемост  без прогресия е била 26,9 месеца
(при IV карбоплатин), 28,7 месеца (при IP карбоплатина) и 27,8 месеца (при IP цисплатин). Средната преживяемост без прогресия  при пациенти в стадии II / III без остатъчно заболяване (gross residual disease) е било съответно 35,9, 38,8 и 35,5 месеца.

Средната обща преживяемост е била 75,5 месеца в IV карбоплатинова група, 78,9 месеца в IP карбоплатинова група  (HR срещу интравенозен (IV) карбоплатин = 0,949, 95% CI = 0,799-1,188) и 72,9 месеца в IP цисплатинова група  (HR срещу интравенозен (IV)  карбоплатин = 1,05, 95% CI = 0,884-1,24), съответно.

Общата преживяемост е била съответно 80,0, 84,7 и 76,3  месеца при пациенти в стадии II / III и с остатъчно заболяване от 1 cm. Средната преживяемост е била 98,8 месеца,  104,8 месеца и не е достигната съответно при пациенти в стадии II / III без остатъчно заболяване (gross residual disease).

Нежелани събития

Невротоксичните резултати  са били сходни във всички групи на лечение. Индексът на средния резултат от FACT (Mean Trial Outcome Index of the FACT-Ovary scores)  по време на химиотерапията са били статистически по-лоши в групата с IP цисплатин. Инфекциите от степен ≥ 3 са били по-чести  при IP цисплатина (17.7%) и IP карбоплатинови групи (17.2%) спрямо IV карбоплатинова група (11.5%; общо P = .008).

Гадене и повръщане от степен ≥ 3 е била по-честа (Р <0,005) в групата на IP цисплатин срещу интравенозен (IV) карбоплатин и IP  карбоплатиновите групи (11,0% срещу 5,1% и 4,7%). Хипертония от степен ≥ 3 е била по-честа (Р <0,005) в групата на  IP цисплатин срещу интравенозенната (IV) карбоплатина и IP карбоплатинови групи (20,5% срещу 11,9% и 14,3%).

Заключение

В сравнение на референтната група с интравенозна (IV) карбоплатин, продължителността
на преживяемостта без прогресия не е била значително повишена с нито един от режимите на IP химиотерапия, когато е била комбинирана с бевацизумаб и е била по-добре поносима от IP цисплатин.

Източик на информация:

https://www.ascopost.com/News/60015

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
За рака