Гъбичките, обитаващи тялото, както и тяхното влияние върху човешкото здраве, не са получили толкова внимание, колкото са получили бактериите. Тази ситуация може много  да се промени, тъй като ново проучване разкрива, че гъбичките, които живеят в червата, изглежда играят роля при рака на панкреаса.

Някои гъбички в червата могат да насърчат развитието на рак на панкреаса, открива ново проучване.

В неотдавнашна статия в Nature се описват, как са били изследвани гъбичките в червата при мишки и хора с рак на панкреаса.

Било е установено, че определени видове гъбички в червата могат да навлязат в панкреатичния канал, чрез който панкреасът отделя  храносмилателни сокове в червата.

Те достигали панкреаса, пътувайки през канала в обратна посока на храносмилателните течности.

Новото проучване е показало, че при наличие на рак на панкреаса гъбичните популации на тумори на панкреаса и червата се различават от тези при здравите мишки и хора.

Открито е било също, че даването на силно противогъбично лекарство при мишки с най-често срещаната форма на рак на панкреаса е могла да намали размерите на туморите им
с до 40%.

Докато минали проучвания са показали, че бактериите пътуват от червата до панкреаса, новото проучване е първото, което потвърждава, че и  гъбичките правят същото пътуване и че свързаните с гъбичките промени в популацията насърчават появата и растежа на тумора в панкреаса.

В проучването са били анализирани проби от изпражнения от мишки със и без PDA. Използвани са били сложни статистически и геномни  инструменти, за да се наблюдава вида и броя на гъбичките за над 30 седмици.

Чрез поставянето на флуоресцентни протеини върху гъбичките, екипът е успял да проследи „пътуването“ от червата в панкреаса.

Използвайки тези различни мерки и инструменти за проследяване е било установено как гъбичните популации са се променяли през периода на изследването.

Открито е било, че раковите и неканцерозни миши панкреаси са се различавали по големина и състав на гъбичните си популации. Отбелязано е, че има такива  разлики и в пробите от тъкан на панкреаса при хора.

Най-забележимата разлика е била голямото увеличение на видовете, принадлежащи към род Маласезия (Malassezia) в раковите тъкани.

Други видове гъбички, като например тези, принадлежащи към Parastagonospora, Saccharomyces и Septoriella, също са се увеличили, но в по-малка степен.

Отдавна се знае, че гъбичките Маласезия (Malassezia) – обикновено се срещат по кожата и скалпа – са отговорни за пърхота и някои форми на екзема, но последните проучвания  също ги свързват с рак на кожата и на дебелото черво.

Новите открития добавят доказателства, че Маласезия е изобилна в туморите на панкреаса.

Установено е било, че лечението на мишки със силнотп противогъбично лекарство, наречено амфотерицин В, е намалило тумора с 20–40%. Лечението е намалило  и дукталната дисплазия, ранен стадий на развитие на рак на панкреаса, с 20-30%.

Лечението с противогъбични лекарства също е повишило и противораковата сила на гемцитабин, стандартно лекарство за химиотерапия, с 15-25%.

По-нататъшните експерименти са разкрили, че ракът на панкреаса е растял с 20% по-бързо, когато органът е съдържал само видове на Маласезия (Malassezia).

Изследователите са открили, че когато са въвели отново тези гъби в панкреаса при лекувани мишки.

Установено е било и, че когато други видове гъби са присъствали наред с видовете от Маласезия (Malassezia), ракът не е растял толкова бързо.

Въз основа на тези и други резултати се предполагат, че Маласезия повишава риска от рак на панкреаса, като задейства така наречената каскадата на комплемента –  имунен механизъм.

Каскадата на комплемента принадлежи на древна част от имунната система, която се бори с инфекциите.

Освен това, каскадата може да насърчи растежа на клетките,  след като инфекцията е отшумяла и е започнала вече лечебната фаза.

Предишни проучвания са показали, че в комбинация с дефектни гени, каскадата на комплемента може да насърчи агресивия растеж на тъканите, който се случва
при рака.

Предстоят нови изледвания, които да препотвърдят получените резултати.

Източник на информация:

1.https://www.medicalnewstoday.com/articles/326565.php

   Send article as PDF