Ракът на стомаха вече има нова таргет- рецептора на фибробластния растежен фактор 2b (FGFR2b). Таргетирането на FGFR2b с бемаритузумаб (bemarituzumab) плюс химиотерапия е довело до клинично значими и  статистически значими подобрения в преживяемостта без прогресия, общата преживяемост и степента на отговор в рандомизираното проучване във FIGHT (Фаза II) при 155 нелекувани  пациенти с напреднал рак на стомаха или гастроезофагеалната връзка.

FIGHT Trial

Бемаритузумаб е първо в класа си, хуманизирано моноклонално антитяло IgG1, което селективно се свързва с FGFR2b, инхибира свързването на лиганда и медиира антитяло-зависима клетъчно-медиирана цитотоксичност. То е било оценено в глобалното, рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване FIGHT (фаза II) при пациенти с нелекуван преди това,
нерезектабилен, локално напреднал или метастатичен рак на стомаха, който не е бил HER2-положителен.

Всички пациенти са имали тумори, които са експресирали FGFR2b или са имали  FGFR2 генетични амплификации.

От 910 нелекувани преди това пациенти с рак на стомаха или гастроезофагеалната връзка, чиито тумори са били оценени, 275 (30%) са били FGFR2b-положителни. В крайна сметка  155 пациенти са били лекувани с модифициран FOLFOX6 (флуороурацил, левковорин, оксалиплатин) и произволно назначен в съотношение 1:1, да получават бемаритузумаб 15 в mg /kg или
плацебо на всеки 2 седмици с една допълнителна доза бемаритузумаб от 7,5 mg /kg на ден 8. Първична крайна точка е била оценената от изследователя преживяемост без прогресия.

Първични и вторични крайни точки

Първичната крайна точка е била постигната, с подобрение на средната преживяемост без прогресия от 7,4 месеца с плацебо до 9,5 месеца с бемаритузумаб (коефициент на риск [HR]  = 0,68, P = 0,07). Вторичната крайна точка за общата преживяемост също е била постигната, като медианата не е била достигната в групата на бемаритузумаб в сравнение с 12,9 месеца
в контролната група (HR = 0,58, P = 0,03). Честотата на отговорите се е увеличила от 40% на 53%, със средна продължителност на отговора от 7,1 месеца при плацебо спрямо 12,2 месеца при бемаритузумаб.

Съотношенията на риск за подгрупата с най-високо оцветяване по имунохистохимия (IHC 2 + /3 + ≥ 10%) са били 0.44 за преживяемост без прогресия и 0.41 за общата преживяемост.

Профил за безопасност

Като цяло 34% от пациентите са имали токсичност, изискваща спиране на лечението с бемаритузумаб, в сравнение с 5% от пациентите на плацебо, въпреки че експозицията на  бемаритузумаб и в двете рамена е била сходна (медиана = приблизително на 25 седмици). От особено значение е била очната токсичност, която е известен страничен ефект на инхибиторите  на FGFR.

Събития на роговицата от всякакъв клас (предимно сухо око, кератит) са били наблюдавани при 67% от пациентите в рамото на бемаритузумаб срещу 10% от  рамото на плацебо, като 24% срещу 0% са степен над 3. Няма случаи на ретинално отлепване или хиперфосфатемия. Токсичност на роговицата се е открила при 60% от пациентите (при средно време до разрешаване от 27 седмици).

В обобщение, тези констатации потвърждават, че FGFR2 е важен таргет при рака на стомаха. Следващите стъпки са да се продължи напред с фаза III, за да се потвърдят тези резултати.

КЛЮЧОВИ ТОЧКИ
1. Първичната крайна точка е била постигната, с подобрение на средната преживяемост без прогресия от 7,4 месеца с плацебо до 9,5 месеца с бемаритузумаб.
2. Вторичната крайна точка за общата преживяемост също е билапостигната, като медианата не е достигната в групата на бемаритузумаб в сравнение с 12,9 месеца в контролната група.
3. Честотата на реакция се е увеличила от 40% на 53%, със средна продължителност на отговора от 7,1 месеца при плацебо спрямо 12,2 месеца при бемаритузумаб.

Източник на информация:

1.https://ascopost.com/news/january-2021/bemarituzumab-plus-chemotherapy-improves-outcomes-in-advanced-gastricgastroesophageal-junction-cancer/?bc_md5=fe901f0179d75ede8cb2aef3af279b70&utm_source=TAP-EN-011921-INTL&utm_medium=emai

   Send article as PDF