FDA одобри амивантамаб-vmjw (Rybrevant) за първоначално лечение при възрастни пациенти с недребноклетъчен рак на белия дроб, чиито тумори имат мутации в EGFR exon 20 инсерция, според съобщение за пресата, издадено от FDA.1

Регулаторният орган едновременно даде одобрение и на Guardant360 CDx като съпътстваща диагностика за идентифициране на пациенти с инсерция на EGFR -екзон 20, които могат да се възползват от лечението с амивантамаб.

Данните от фаза 1 на клиничното изпитване CHRYSALIS (NCT02609776)– многоцентрово, отворено, многокохортно проучване, оценяващо безопасността и ефикасността на амивантамаб като единичен агент и в комбинация с новият от трето поколение инхибитор на тирозин киназа EGFR- лазертиниб (lazertinib, YH25448 ) поддържа
заявлението за лиценз за биологични продукти за агента.

Съпътстващите крайни точки на проучването са включвали броя на пациентите с нежелани събития, степента на обективен отговор (ORR), продължителността на отговора (DOR) и клиничната полза (CBR).

В началото пациентите са били предимно жени (59%) и на средна възраст от 62 години (диапазон, 42-84). Четиридесет и седем процента са били пушачи, докато 53% – непушачи.

Що се отнася до расата, 49% от пациентите са били азиатци, 37% бели и 3% чернокожи. Предишни терапии са били дублетна химиотерапия на основата на платина
при 100% от пациентите, имунотерапия при 46% и трозин-киназни инхибитори на EGFR при 25%. Средният брой предишни терапии е бил 2 (диапазон, 1-7)

Резултатите са показали, че при медиана на проследяване от 9,7 месеца (диапазон, 1,1-29,3), амивантамаба е постигнал ORR от 40% (95% CI, 29% -51%), което включва
3 пълни отговора и 29 частични отговора. DOR, наблюдаван с агента, е бил 11,1 месец (95% CI, 6,9-не е достигнат [NR]). Стабилно заболяване е било отбелязано при 39
пациенти (или 48%), за CBR от 74% (95% CI, 63% -83%) и 8 (10%) са имали прогресиращо заболяване.

Шестдесет и три пациенти са имали мутации на EGFR инсерция на екзон 20, откриваеми чрез циркулиране на ДНК на тумора и при тези пациенти е имало 25 различни
варианта, открити в спираловиден (n = 1), близък контур (n = 54) и далечен контур (n = 8 ) региони. Тези варианти обаче не повлияват реакцията.

Средната наблюдавана PFS е била 8,3 месеца (95% CI, 6,5-10,9), а средната обща преживяемост е била 22,8 месеца (95% CI, 14,6% -NR).

По отношение на безопасността, свързани с лечението нежелани събития са се наблюдавали в по-голямата част от изследваната популация. Шестнадесет процента
от пациентите са имали степен 3-та или повече на странични реакции, а сериозни са били наблюдавани при 9%. Странични реакции, които са довели до прекратяване, са били открити при 4% от
пациентите, а намаленията и прекъсванията на дозата, считани за свързани с терапията, са се появили съответно при 13% и 21% от пациентите.

Като цяло профилът на безопасност на амивантамаба в това проучване е в съответствие с предишни доклади от подобни EGFR и MET инхибитори. Най-честите странични реакции от всяка степен, свързани с инхибирането на EGFR, са били: обрив (86%), паронихия (42%), стоматит (18%) и сърбеж (17%); тези, свързани с MET пътя, са били хипоалбуминемия (15%) и периферен оток (10%).

Източник на информация:

1. FDA approves first targeted therapy for subset of non-small cell lung cancer. News release. FDA. May 21, 2021. Accessed May 21, 2021. https://bit.ly/2RsZWOd

2. Sabari JK, Shu CA, Park K, et al. Amivantamab in post-platinum EGFR Exon 20 insertion mutant non–small cell lung cancer. Presented at: IASLC 2020 World Conference on Lung Cancer Singapore. January 28-31, 2021. Abstract OA04.04

   Send article as PDF