Онкология и Изкуствен интелект
Статистики на блога
  • 45 434 посещения

ENLIVEN: Пексидартиниб произвежда отговори при 39% от пациентите с теносиновиален гигантоклетъчен тумор

I.Bivolarski
I.Bivolarski
10.07.2019

Във фаза III на проучването ENLIVEN, докладвано в The Lancet, от Tap et al. е било установено, че инхибиторът на колонио-стимулиращ фактор 1, пексидартиниб (pexidartinib) е продуцирал  отговори при пациенти с напреднали теносиновиални гигантоклетъчни тумори (TGCT), които не са били податливи на хирургична резекция.

Подробности за изследването

В двойно-сляпата част от проучването 120 пациенти от 12 страни със симптоматични TGCT са били рандомизирани между май 2015 г. и септември 2016 г., за да  получат пексидартиниб (n = 61) или плацебо (n = 59). Пексидартиниб е бил прилаган при натоварваща доза от 1000 mg дневно (400 mg сутрин, 600 mg вечер) за  първите 2 седмици, последвани от 400 mg два пъти дневно в продължение на 22 седмици.

Първичната крайна точка е била общия отговор за 25 седмици при централен преглед в популацията с намерение за лечение.

Отговори

Намирането на смесена или холестатична хепатотоксичност е подтикнало комитета за наблюдение на данните да спре включването на шестима пациенти.
Реакцията на седмица 25 е постигната при 24-ма (39%) от 61 пациенти, лекувани с пексидартиниб, спрямо 0 (0%) от 59 пациенти, лекувани с плацебо  (P <.0001). При средно 6-месечно проследяване не е имало напредък при пациенти с отговор към пексидартиниб; след средно проследяване от 22 месеца не е  достигната средна продължителност на отговора.

Нежелани събития

Сериозни нежелани събития са настъпили при 13% от групата на пексидартиниб и в 2% от групата на плацебо. Най-честите нежелани събития, свързани с пексидартиниб,  от всяка степен, са били промените в цвета на косата (67%), умората (54%), повишаването на аспартат аминотрансферазата (39%), гаденето (38%), повишаването на  аланин аминотрансферазата (28%) и дисгеузията (25%). Нежеланите събития от степен 3-та или 4-та са били наблюдавани при 44% от групата на пексидартиниб и 12% от  групата на плацебо. Тези, които са били по-чести при пексидартиниб, са включвали повишаване на аспартат аминотрансферазата, аланин аминотрансфераза и алкална
фосфатаза, както и хипертония. Трима пациенти в групата с пексидартиниб са имали повишение на аминотрансферазата три или повече пъти над горната граница  на нормата, с общ билирубин и алкална фосфатаза два или повече пъти над горната граница на нормата, което показва смесена или холестатична хепатотоксичност.

Изследователите са стигнали до заключението, че пексидартиниб е първата системна терапия, която показва силна туморна реакция при TGCT с подобрени симптоми  на пациента и функционални резултати; смесената или холестатичната хепатотоксичност е идентифициран риск в проучването. Пексидартиниб може да се разглежда като потенциално  лечение на TGCT, свързано с тежка заболеваемост или функционални ограничения в случаи, които не може да се помогне с хирургична намеса.

Източници на информация:
1.https://ascopost.com/News/60216?fbclid=IwAR1Ig_AKNhSXBWAM9RWNg0dIykHuHjKWwbwcd3YMiCPjz156R8mGybEFZjU

   Send article as PDF   
Trial Wars