Онкология и Изкуствен интелект

Ефикасността на противораковата терапия може да се предвиди от активността на два гена

I.Bivolarski
I.Bivolarski

За да не се губи време и пари за безполезна имунотерапия, е необходимо да се опише молекулярният портрет на раковата клетка според нейната генетична активност.

Раковите клетки се различават от другите клетки в способновтта си да синтезират някой молекули изключително много. А те ги синтезират по причина, че имат им нужда от нещо,  което означава, че можете да се създаде лекарство против рак, което да може да “удря” точно такива молекули.

Една от тези молекули е ганглиозидът GD2. Ганглиозидите са сложни съединения от липиди и въглехидрати, които се разполагат по външната клетъчна мембрана.

Нормалните клетки  синтезират малко GD2 ганглиозиди, докато раковите ги синтезират много, така че често те могат да се използват като терапевтична цел: терапевтичните антитела се свързват с GD2 и  извършват имунна атака спрямо раковата клетка.

Раковите клетки обаче не винаги синтезират голямо количество GD2 ганглиозид, а имунотерапията, насочена към него, също не винаги помага. Освен това подобно лечение  има сериозни странични ефекти като един курс от него може да струва стотици хиляди долари. Ето защо, преди да се започне лечение с GD2-специфични антитела, би било хубаво  да се знае, колко от ракови клетки синтезират GD2.

Това може да бъде определено чрез имунохистохимични методи, от тъканна проба, взета чрез биопсия, в която да се намери молекулата,  която ни интересува. Но този метод не е много надежден и често дава неправилни резултати.

Друг начин, е да се оцени количеството на GD2 ганглиозид чрез генна активност. В крайна сметка той се синтезира от ензими на няколко етапа и колкото по-активен е  ензимът, толкова повече е количеството на GD2. От своя страна, общата активност на ензима зависи от активността на гена, който го кодира: колкото по-активен е генът, толкова повече  молекули на ензима ще бъдат открити в клетката.

Статия в Biomedecines, съобщава че са били открити двойка гени (ST8SIA1 и B4GALNT1), които да кодират ганглиозидни ензими,които могат най-точно да предскажат колко GD2 ганглиозид има в клетката. Освен това е необходимо да се оценят само няколко гена.

Активността на гените показва броя на синтезираните върху тях копия на РНК и след анализ на количеството РНК от гените ST8SIA1 и B4GALNT1, може да се определи дали могат да се прилагат антитела към GD2. Съответно,
ако се окаже, че подобна терапия е безполезна, може да опита незабавно друго лечение, без да се губи ценно време и пари.

Източник на информация:

1.https://www.mdpi.com/2227-9059/8/6/142

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
Новости