Японско изпитване във фаза III, описано в Journal of Clinical Oncology, се установява, че добавянето на поддържащ пеметрексед към бевацизумаб (bevacizumab) не  подобрява значително общата преживяемост при пациенти с преди това нелекуван, напреднал недребноклетъчен рак на белия дроб (НДКРБД) без потвърдени  активни EGFR мутации. Преживяемостта без прогресия е била подобрена с комбинацията и е наблюдавана полза за преживяемостта сред пациенти с известен  „див тип“ EGFR.

Подробности за проучването

Отвореното, мултицентровото изпитване COMPASS (WJOG5610L) е включвало пациенти без потвърдена EGFR 19 делеция или мутация в L858R между септември  2010 г. и септември 2015 г. Деветстотин и седем пациенти са получили индукционна терапия с карбоплатина при AUC = 6, пеметрексед при 500 mg /m2 и  бевацизумаб при 15 mg /kg веднъж на всеки 3 седмици в продължение на 4 цикъла.

Пациентите без прогресия на заболяването (n = 599) са били резпределени на случаен  принцип да получават поддържаща терапия с пеметрексед от 500 mg /m2 плюс бевацизумаб при 15 mg / kg (n = 298) или бевацизумаб от 15 mg/kg (n = 301)  веднъж на всеки 3 седмици до прогресиране на заболяването или неприемлива токсичност. Основната крайна точка е била общата преживяемост след рандомизацията.

Обща преживяемост

Средното проследяване след рандомизация е било 59,9 месеца. Общата средна преживяемост е била 23,3 месеца в групата на пеметрексед /бевацизумаб срещу 19,6 месеца в групата на бевацизумаб (коефициент на риск [HR] = 0,87, P = 0,069).

В групите пеметрексед /бевацизумаб и бевацизумаб съответно 2% и 3% от пациентите  са имали редки мутации на EGFR или неизвестен статус и 6% и 7% не са могли да бъдат оценявани за статут на EGFR. Сред 274 (92%) срещу 265 (90%) пациенти с  известен статус от див тип EGFR, средната обща преживяемост е била 23.3 месеца срещу 18.8 месеца (HR = 0.82, P = .020).

Сред всички пациенти средната преживяемост  без прогресия е била 5,7 срещу 4,0 месеца (HR = 0,67, P <.001).

Последващо лечение са получавали 84% от пациентите в групата на пеметрексед /бевацизумаб срещу 91% от пациентите в групата на бевацизумаб, включително  доцетаксел и наб-пакклитаксел при 103-ма срещу 104-ма пациенти, таксан с антиангиогенни агенти при 43-ма срещу 46 и чек-пойнт инхибитори при 19  срещу 12 пациенти.

КЛЮЧОВИ ТОЧКИ
1.Поддържащите пеметрексед /бевацизумаб не са удължили значително общата преживяемост спрямо самостоятелен бевацизумаб сред всички пациенти.
2.Обща полза за преживяемостта се е наблюдавала при пациенти с „див тип“ EGFR.

Безопасност

Авторите отбелязват, че данните за безопасност са в съответствие с предишни доклади за схемите на лечение.

По време на поддържащото лечение най-честите нежелани реакции над 3-та степен в групата на пеметрексед /бевацизумаб са били нисък брой неутрофили (14,0% срещу 1,0% в групата на бевацизумаб), хипертония  (12% срещу 17%), нисък брой на белите кръвни клетки (5 % срещу 0%) и протеинурия (5% срещу 9%).

Четири смъртни случая, свързани с лечението, са настъпили  по време на поддържаща терапия с пеметрексед / бевацизумаб, с причини, състоящи се от интерстициален пневмонит при двама пациенти, алвеоларен кръвоизлив  при един пациент и белодробна инфекция при още един.

Заключение

По отношение на основната крайна точка -общата преживяемост, не се е наблюдавало статистически значима полза. Въпреки това преживяемостта без прогресия в общата популация на пациентите и общата преживяемост при пациенти с „див тип“ EGFR е била удължена с добавянето на пеметрексед към поддържаща терапия с бевацизумаб.

Източник на информация:
1.https://www.ascopost.com/news/january-2020/maintenance-bevacizumab-with-or-without-pemetrexed-in-advanced-nonsquamous-nsclc/?utm_source=TAP%20Evening%20News%20Emails&utm_medium=Email&utm_campaign=TAP%20Evening%20News%20Emails%209.12.2019&email=d39b85889631956349a11cd98f309f26a465ea0d14f9a4561e4342296aa4cf77

   Send article as PDF