COMBI-i: Няма статистическа полза от добавянето на спартализумаб към дабрафениб /траметиниб при меланом
Пациентите с нерезектабилен или метастатичен меланом, съдържащ мутация на BRAF V600 гена, нямат полза от добавянето на анти-PD-1 антитялото- спартализумаб към дабрафениб и траметиниб, установено в проучването COMBI-i, (представено от Европейското общество по медицинска онкология (ESMO) на Конгреса през 2020 г.).
Подробности за COMBI-i
Глобалното проучване COMBI-i (фаза III) е включвало 532 пациенти, които на случаен принцип са били разпределени на спартализумаб по 400 mg интравенозно на всеки 4 седмици плюс
дабрафениб по 150 mg перорално два пъти дневно и траметиниб по 2 mg перорално веднъж дневно или плацебо плюс дабрафениб и траметиниб. Всички пациенти са имали нелекуван BRAF V600-мутант меланом, който е бил нерезектабилен или метастатичен. Приблизително 60% от пациентите са имали стадий IV M1c заболяване, като около 40% са имали
повишено ниво на лактат дехидрогеназа (LDH), а 45% са имали метастазирало заболяване на три или повече места в органите.
Първичната крайна точка е била оценената от изследователя преживяемост без прогресия. Този анализ се е основавал на минимално проследяване от 24 месеца, с настъпили 312 събития; статистическият праг P = .02497 (едностранен).
При средно проследяване от 27,2 месеца, добавянето на спартализумаб към дабрафениб и траметиниб не е подобрило значително преживяемостта без прогресия, което е представлявало 16,2 месеца с триплета и 12,0 месеца в плацебо рамото (коефициент на риск [HR] = 0,82; P = .042). На 24-я месец 44% от пациентите в рамото на спартализумаб са били без прогресия в сравнение
с 36% от контролното рамо.
Ефективността на пациентите, получаващи дублета, е била по-добра от тази, в проучванията COMBI-d и COMBI-v.
В предварително планирания анализ на подгрупата е имало някои интересни тенденции в полза на триплета, съдържащ имунотерапия. Ползите от триплета, за разлика от дублета са били по отношение на по-високите нива на LDH (HR = 0,72), повече места на метастази (HR = 0,63), увеличаване на по-голямата част от заболяването (HR = 0,52) и по-висока мутационна тежест на тумора HR = 0,70).
Цялостната преживяемост не е била официално тествана, тъй като основната крайна точка не е била статистически значима. Това означава, че средната преживяемост не е била достигната във всички лекувани рамена (HR = 0,785, 95%[CI] = 0,589–1,047).
Обективни отговори са били постигнати при 68,5% от групата на спартализумаб, от които 19,9% са пълни отговори срещу 64,2% от групата на плацебо, от които 17,7% са пълни отговори. Средната продължителност на отговора не е достигната със спартализумаб и е била 20,7 месеца без спартализумаб.
Нежелани събития
Свързаните с лечението нежелани събития от степен над 3-та са се наблюдавали при 54,7% от пациентите, получаващи триплета, и при 33,3% от лекуваните с дублет. Нежелани събития, водещи до прекратяване на всички изпитвани лекарства, са били наблюдавани съответно при 12,4% и 8,0% от пациентите. Повече прекъсвания и намаления на дозата
са били при пациенти, лекувани със спартализумаб, и са довели до малко по-ниска относителна интензивност на дозата.
Източник на информация:
1.https://ascopost.com/news/october-2020/combi-i-trial-no-statistical-benefit-to-adding-spartalizumab-to-dabrafenibtrametinib-in-melanoma/?bc_md5=fe901f0179d75ede8cb2aef3af279b70&utm_source=TAP-EN-101620-INTL&utm_medium=emai