
CheckMate 214: По-дълга преживяемост без лечение с имунотерапия срещу таргетна терапия при пациенти с напреднал бъбречно-клетъчен карцином
Пациенти с напреднал бъбречно-клетъчен карцином, получаващи терапия за първа линия с комбинация от ниволумаб плюс ипилимумаб (чек-пойнт инхибитори), са имали над два пъти по-дълга преживяемост без лечение без токсичност в сравнение с пациенти, получаващи таргетната терапия със сунитиниб, според анализа на данните от рандомизираното проучване във фаза III CheckMate 214.
Изследването е било публикувано в Clinical Cancer Research.
Методология на изследването
Изследователите са оценявали преживяемостта без лечение в рандомизираното проучване CheckMate 214 (фаза III) изпитващо ниволумаб плюс ипилимумаб срещу сунитиниб при пациенти, които не са били лекувани за напреднал бъбречно-клетъчен карцином. Анализът е включвал всички пациенти в проучването – 550, които са получавали чек-пийнт инхибитори
и 546, които са получавали сунитиниб.
Преживяемостта без лечение е била оценена чрез 42-месечните ограничени средни елементи, определени от областта между кривите на Kaplan-Meier за две крайни точки от време до събитие, определени от рандомизацията: време до прекратяване на терапията по протокол и време до последващо започване
на системна терапия или смърт.
Преживяемостта без лечение е била разделена на настъпваща със и без токсичност чрез преброяване на дни с поне едно нежелано събитие от степен 3-та или по-голяма, свързано с лечението.
Резултати
КЛЮЧОВИ ТОЧКИ
1.На 42пя месец след започване на лечението 52% и 39% от пациентите с междинен/нисък риск с напреднал бъбречноклетъчен карцином са били живи след получаване на ниволумаб плюс ипилимумаб и сунитиниб, съответно.
2.През 42-месечния период средната преживяемост без лечение е била повече от два пъти по-дълга след получаване на чек-пойнт инхибитори, отколкото сунитиниб за пациенти с междинен/нисък риск (6,9 и 3,1 месеца, съответно) и три пъти по-дълга за пациенти с благоприятен риск (съответно 11 и 3,7 месеца).
3.Като цяло пациентите с благоприятен риск, които са получавали сунитиниб, са прекарвали повече време в протоколна терапия и са имали умерени нежелани реакции,
свързани с лечението, за по-дълго време, отколкото техните колеги, които са получавали инхибитори на контролната точка.
Изследователите са установили, че за период от 42 месеца 52% и 39% от пациентите с междинен/нисък риск са били живи, след като са получили ниволумаб плюс ипилимумаб и сунитиниб, съответно; 18% и 5% преживели без лечение, съответно. Сред пациентите с благоприятен риск 70% и 73% от пациентите, получаващи ниволумаб плюс ипилимумаб и сунитиниб, съответно, са били живи; 20% и 9% са били без лечение.
През 42-месечния период средната преживяемост без лечение е била над два пъти по-дълга след ниволумаб плюс ипилимумаб, отколкото сунитиниб за пациенти с междинен/нисък риск (съответно 6,9 срещу 3,1 месеца) и три пъти по-дълго за пациенти с благоприятен риск (11,0 и 3,7 месеца, съответно).
Средната преживяемост без лечение с нежелани събития от степен 3-та или по-големи, свързани с лечението, са били малка част от времето и при двете лечения (0,6 срещу 0,3 месеца след ниволумаб плюс ипилимумаб срещу сунитиниб за междинен/нисък риск и 0,9 срещу 0,3 месеца при пациенти с благоприятен риск).
Пациентите, които са започнали лечение с ниволумаб за първа линия плюс ипилимумаб за напреднал бъбречно-клетъчен карцином, са прекарали повече време без лечение и без токсичност в сравнение с тези само на сунитиниб, независимо от рисковата група.
Източник на информация:
1.https://ascopost.com/news/november-2021/checkmate-214-longer-treatment-free-survival-with-immunotherapy-vs-targeted-therapy-in-patients-with-advanced-renal-cell-carcinoma/?utm_source=TAP%2DEN%2D111121%2DINTL&utm_medium=email&utm_term=fe901f0179d75ede8cb2aef3af279b70