Въпреки десетилетия на научни изследвания и милиарди хвърлени долари, ракът остава основен „убиец„, с изключителна способност да избягва, както защитните сили на организма,  така и медицинската намеса.

Това е невероятно умение, което поставя пред изпитание научната общност да търси нови методи и лекарства, за да пребори коварното заболяване.

Очевидните факти са на лице, но все ни избягва нещо, което кара рака да бъде винаги една крачка по-напред от нас.

Според една публикация отпреди няколко години може и да има логично обяснение в поведението на онкологичните заболявания, което можем да установим.

Ракът като такъв не е случаен куп от егоистични „измамни клетки“, които се държат лошо в организма, а високоефективна предварително програмирана популация,  поведението на което е изковано от дълъг период на еволюция.

В статия, публикувана онлайн на 7 февруари 2011 г. в списание „Физическа биология“ (Physical Biology) се описва, защо раковите клетки използват толкова „умни“ трикове, по такъв
съгласуван и организиран начин.

Обяснението за това е, че ракът преразглежда изпитани вече във времето генетични пътеки, отпреди милиард години до времето, когато „разхлабения сбор от клетки“ е започнал
да си сътрудничи в напълно развит многоклетъчен живот.

Озаглавената от авторите статия „Metazoa 1.0“, е описано, че тези ранни сбирки не са достигнали пълната  си диференциация на клетките (и органите, в по-късен етап), свързани с модерните многоклетъчни организми – като при хората например.

Според статията гените за ранните, Metazoa 1.0 са си все още там, давайки ефективен инструментариум на раковата клетка.

Обикновено той се държи  заключен в клетката, потискан от машинарията на по-късните гени, използвани за по-сложни планове. Ако нещо обаче счупи ключалката, древните гени веднага  започват да разгръщат множеството си черти, които правят рака толкова устойчива форма на живот, а и такъв страховит противник.

Туморите са повторно появяване на нашата вътрешна Metazoa 1.0 като своеобразно връщане към древния свят, когато многоклетъчният живот е бил много по-прост.

В този смисъл на думата ракът е един вид „инцидент„, който чака да се случи, защото гените за това са вече на лице от много години.

Ако изводите са правилни, то тогава в геномите на най-простите многоклетъчни организми ще се крият улики за начина, по който ракът избягва контрола от  организма и развива резистентност към химиотерапията.

Подходът предполага, че има един ограничен брой генетични пътища, които се предпочитат от клетките,  когато те станат прогресивно генетично нестабилни и злокачествени, което предполага хипотезата, че ракът може да бъде контралиран от ограничен набор от лекарства в идващата ера на  персонализирана медицина.

Новия модел трябва да даде на надеждата на онколозите, че ракът е ограничен и в крайна сметка предсказуем атавистичен противник.

Авторите също така смятат, че изследването на рака може да бъде в помощ и на астробиологията, най-малкото защото ракът може да ни  даде важни улики за същността и историята на самия живот.

Източник на информация:

1.https://www.astrobio.net/origin-and-evolution-of-life/the-astrobiology-of-cancer/?fbclid=IwAR00WhuRm1anmd7x6Ju_N0YUjTsrMAHtivsV2DtETEJd79ZAA0n4qrVKyMg

   Send article as PDF