Нов алгоритъм може да определи, кои генетични мутации могат да отговорят, най-добре на лечение с имунотерапия.

Има определени мутации в туморите, които могат да доведат до мощни имунни отговори, но за всяка една мутация, която генерира добър отговор, има  около 50 мутации, които изобщо не реагират на имунотерапията.

Разработения настоящ алгоритмичен модел действа като филтър, който подчертава  сигнала и показва, върху кои таргети да се фокусира лечението.

Понастоящем секвенирането на тумор и идентифицирането на възможните имунотерапии се основава на мутационната му тежест. По същество това е мярка за степента на мутациите, присъстващи в дадения тумор. Туморите с висока степен на мутация са по-склонни да реагират на имунотерапевтични инхибитори като този на PD-1. Проблемът е, че докато раковите клетки се делят, те мутират произволно и тъй като се делят експоненциално,
потенциалните мутации са почти безкрайни. Това означава, че макар дадена имунотерапия да е таргетирана към някакъв процент ракови клетки, това може да не е
достатъчно, за да бъде ефективно лечение за всеки пациент.

Моделни методи

Моделът на алгоритъма разглежда протеинови последователности от проби на отделни пациенти и оценява, колко от тях „изглеждат“ подобно на здравите
клетки и колко „изглеждат“ различно, за да може имунната система да реагира на тях. Колкото по-различни са, толкова е по-добър имунотерапевтичния отговор.

Прогнозата на модела също е персонализирана към пробата на всеки пациент. Анализирани са проби от 318 пациенти от пет различни набора от данни за клинични
изпитвания и не само е потвърдена връзката между различните и обещаващите цели за имунотерапията, но също така се е установило, че различието е корелирало с
повишената обща преживяемост след PD-1 терапия при пациенти с недребноклетъчен рак на белия дроб.

Източник на информация:

1.https://www.ascopost.com/news/october-2019/algorithm-for-identifying-genetic-mutations-likely-to-respond-to-immunotherapy/

   Send article as PDF