Адювантния озимертиниб (osimertinib) значително е подобрил преживяемостта без заболяване в сравнение с плацебо при пациенти със стадий от IB до IIIA EGFR-мутирал, недребноклетъчен рак на  белия дроб (NSCLC), които са претърпели пълна резекция на първичен тумор и са получили химиотерапия, ако е била показана. Тези резултати от първия междинен анализ на проучването
ADAURA (фаза III) са били докладвани във виртуалната научна програма ASCO20.

При пациенти с НДКРБД с тадий II до IIIA озимертиниб е подобрил преживяемостта без заболяване с 83% спрямо плацебо (P <.0001). Двугодишният процент на преживяемост без  заболяване при пациенти със стадий II до IIIA заболяване е бил 90% при озиметиниб срещу 44% при плацебо. При добавяне в по-ранен стадий на заболяването, в общата популация
на проучването в стадий IB до IIIA на НДКРБД, озимертиниб е подобрил преживяемостта без заболяване със 79% спрямо плацебо (P <.0001), а 2-годишната степен на преживяемост без
заболяване е била 89 % срещу 53%, съответно.

Озимертиниб е трето поколение инхибитор на EGFR тирозин киназния рецептор, отбелязан със своята превъзходна ефективност в сравнение с инхибиторите на EGFR тирозин киназа от
по-ранно поколение като гефитиниб или ерлотиниб. Той се отличава със своята активност срещу мутацията EGFR T790M, както и срещу метастази в мозъка. Пациентите, които са в  стадии от I-ви до IIIA на НДКРБД, представляват 30% от пациентите с рак на белия дроб, а до 20% от тях са EGFR-положителни.

Хирургията е основното лечение, а адювантната химиотерапия е
стандартна грижа за пациентите с резециран стадий II-ри, III-ти и при избрани пациенти с IB. Въпреки това, дори и при най-добрите налични лечения, подобрението в 5-годишната преживяемост
е само около 5% с химиотерапия на основата на платина. Освен това честотата на рецидиви е висока. На 5-тата година, честотата на рецидиви варира от
45% при стадий I до 76% при стадий III заболяване.

Подробности за проучването

ADAURA е клинично проучване във фаза III, рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване, проведено в САЩ, Китай, Корея, Австралия и Европа. Проучването е включвало пациенти с
първичен нескамозоклетъчен карцином в стадии IB, II или IIIA и с потвърдена EGFR мутация. Пациентите е трябва да бъдат възстановени напълно след операцията. Проведена е била и следоперативна химиотерапия.

Пациентите (n = 682) са разпределени на случаен принцип в съотношение 1:1, да получават озимертиниб от 80 mg /ден или плацебо и са се лекували до 3 години до
прогресиране на заболяването или неприемлива токсичност. Участниците са били стратифицирани според стадия на заболяването (IB, II или III), типа мутация (ex19 del или L858R)
и расата (азиатски срещу неазиатски).

Изходните демографски характеристики и характеристиките на заболяването са били добре балансирани между двете рамена на лечение. Приблизително 31% са имали стадий на
IB заболяване и 69% са имали стадий II /IIIA заболяване, 72% са били жени; 56% са имали ex19 del, а 44% са имали L858R.

Ключови резултати

Средната преживяемост без заболяване не е била достигната при пациентите в стадий II до IIIA, лекувани с озимертиниб срещу 20,4 месеца с плацебо (съотношение на риск
[HR] = 0,17; P <.0001). Двугодишната честота на преживяемост без заболяване е била 90% при озимертиниб срещу 44% при плацебо. Когато в анализа са били добавени пациенти в
стадий на IB заболяването, средната преживяемост без заболяване в тази обща популация все още не е била достигната в групата, лекувана с озимертиниб, срещу 28,1 месеца
при тези, които са получавали плацебо (HR = 0,21; P <.0001). Двугодишната честота на преживяемост без заболяване е била 89% при озимертиниб срещу 53% при плацебо.

Средната продължителност на експозицията на озимертиниб е била 22 месеца, потвърждавайки способността да се дава лекарството за дълъг период от време. Профилът на
безопасност е съответствал на това, което е било вече известно за озимертиниб. Основните странични ефекти на озимертиниб, както и при другите инхибитори на EGFR тирозин киназата, са включвали
диария, суха кожа, сърбеж, кашлица и стоматит.
Това са били странични реакции главно степен 1-ва и 2-ра, а честотата на нежеланите събития степен 3-та е била изключително ниска при пациенти,
разпределени произволно на озимертиниб (максимум 1% –2%). Процентът на интерстициалната белодробна болест, която е обезпокоителна при азиатските пациенти, е само
3% и всички са с ниска степен.

Източник на информация:

1.https://ascopost.com/issues/june-10-2020/adjuvant-osimertinib-exceeds-expectations-in-egfr-positive-nsclc/?fbclid=IwAR2NrqCn3MgM_UFCQgpQZhxK8U0nLfQZsdVGGxo42YHVXsT8282qujNEjB

   Send article as PDF