Норвежко проучване, основано на населението, описано в Journal of Clinical Oncology, е установило, че лечението на рака на тестисите с химио- или лъчетерапия на базата на платина е било свързано със значително превишаване на смъртността от не-тестикуларен рак в сравнение с общата популация.

Подробности за изследването

Проучването е включвало данни от 5 707 мъже, идентифицирани от Раковия регистър на Норвегия, които са били диагностицирани с рак на тестисите между 1980 и 2009 г.

Стандартизираните коефициенти на смъртност (SMRs) и абсолютните излишни рискове (AERs) са били изчислени чрез свързване на данните с Норвежкия регистър на причините за смъртта.

Основни констатации

Средното проследяване е било 18,7 години (интерквартилен диапазон = 12,7 – 35,0 години).

Общо 846 мъже (15%) са починали по време на проследяването, а ракът на тестисите е бил причина за смъртта при 181 (3,2%) и 665 (12%) са починали от причини, които не причиняват рак на тестисите.

В сравнение с общата популация, общата свръхсмъртност от не-тестикулареб рак е била 23% (SMR = 1,23, 95% [CI] = 1,14–1,33, AER = 11,14/10 000 човеко-години).

Наблюдавани са били повишени рискове сред тези, получавали химиотерапия на базата на платина (SMR = 1,23, 95% CI = 1,07–1,43, AER = 7,68/10 000 човеко-години) и лъчетерапия (SMR = 1,28, 95% CI = 1,15–1,43, AER = 19,55/10 000 човеко-години). Получаването, както на химиотерапия на базата на платина, така и на лъчетерапия е било свързано с 2,04 пъти по-голям риск.

Най-високият риск от смъртност се е наблюдавал при пациенти на възраст под 20 години при диагностицирането (SMR = 2,27, 95% CI = 1,32–3,90, AER = 14,42/10 000 човеко-години).

Стандартизираните коефициенти на смъртност са намалявали с увеличаване на възрастта при диагностициране.

Стандартизираните коефициенти на смъртност за смъртност от не-тестикуларен рак са се увеличавали значително с увеличаване на времето при проследяване над ≥ 10 години след диагностицирането на раковото заболяване.

Повишени стандартизирани съотношения на смъртност са били наблюдавани при лъчетерапия след първото десетилетие след диагнозата (напр. SMR = 1,25, 95% CI = 1,04-1,51 на 10-20 години) и при химиотерапия на базата на платина след второто десетилетие след диагнозата (напр. SMR = 1,68, 95% CI = 1,30-2,16 на 20-30 години).

Най-изявената причина за смърт при не -тестикуларния рак е била втори не -тестикуларен рак. Общият стандартизиран коефициент на смъртност е бил 1,53 (95% = 1,35–1,73,
AER = 7,94/10 000 човеко-години). Втората смъртност от рак се е увеличила с 1,43 до 3,24 пъти след лечение с химиотерапия на базата на платина, лъчетерапия или и двете. Нераковата смъртност се е увеличила с 15% (SMR = 1,15, 95% CI = 1,04–1,27, AER = 4,71/10 000 човеко-години).

Излишно количество самоубийства са се наблюдавали след химиотерапия на базата на платина (SMR = 1,65, 95% CI = 1,01-2,69, AER = 1,39/10 000 човеко-години).

В сравнение с операцията, повишената смъртност от не-тестикуларен рак е била очевидна след три (съотношение на риск [HR] = 1.47, 95% CI = 0.91–2.39), четири (HR = 1.41, 95% CI = 1.01–1.99) и повече от четири (HR = 2.04, 95% CI = 1.25–3.35) химиотерапевтични цикли на базата на платина след повече от 10 години проследяване.

Заключение

Лечението на рак на тестисите с химио- или лъчетерапия на базата на платина е било свързано със значителен излишен
риск от смъртност от не-тестикуларен рак, а повишен риск е възниквал след повече от два цикъла на химиотерапия на базата на цисплатин след повече от 10 години на проследяване.

Източник на информация:

1.https://ascopost.com/news/august-2021/non-testicular-cancer-mortality-rates-in-men-with-testicular-cancer-in-the-cisplatin-era/?fbclid=IwAR3GgsoiB4ciLgGFR1vNVzIg64wsLFf-6Yi-_v0eoSx-yUbD8SIrO6YziwQ

   Send article as PDF