Хорионкарцином
Епидемиология
Хорионепителиомът е едно от най-рядко срещаните злокачествени новообразувания на женските голови органи. Годишно у нас заболяват по няколко млади жени.
Етиология
Наименованието на тумора показва, че той има гестационен произход, т. е продукт е на бременността. Появява се най-често след гроздовидна бременност – в около 5% от болните.
Макар и по-рядко, хорионкарциномът може да възникне след нормалена бременност, преждевременно раждане, аборт или след извънматочна бременност.
Обикновено симптомите се проявяват 3-7 седмици след бременността и като изключение месеци или години след бременността.
Профилактика
Решаващо значение има вторичната профилактика. Тя се състои в периодични и задълбочени контролни прегледи при жени, прекарали гроздовидна бременност, деструираща мола или хорионкарцином.
Контролният преглед се състои в бимануално гинекологично изследване, рентгеново изследване на белите дробове, измерване на базалната температура, като извънредно важно и основно е изследването на хорионгонадотропина в серума и урината.
Жени, прекарали гроздовидна бременност, трябва да се наблюдават най-малко в продължение на една година; прекаралите деструираща мола- в продължение на две години; лекуваните за хорионкарцином и излекувани клинически- в продължение на четири години.
В същите срокове трябва да се препоръчва и предпазване от бременност.
Морфологична картина
Макроскопски хорионкарциномът представлява ограничена туморнахеморагична маса, богата на фибрин, но може да има й дифузен характер.
Микроскопски хорионкарциномът се характеризира с повлекла от трофобластни епителни – Лангхансови и синцициални (макар че винаги единият от тях преобладава), обилие на кръвни елементи. Строма липсва.
Липсата на хорионни въси е главен диагностичен белег за хорионкарцином. Това е критерий в диференциално диагностично отношение между деструираща мола и хорионепителиом. Трофобластният малигнизирал епител показва значителен полиморфизъм.
Туморното образувание на големина от 1 мм до 10 см можеща се локализира там, където се имплантира оплодената яйцеклетка – матка, тръба, яйчник, маточна шийка и др.
Хорионкарциномът е богат на кръвоносни съдове и метастазира предимно по хематогенен път.
Някой съобщават за метастази в белите дробове при 60% от болните, във влагалището – при 40%, в мозъка -при 17%, в черния дроб – 16 % в бъбреците- 13%.
Клинична картина
Водещ симптом в клиничната картина на хорионкар-цинома е упоритото и неподдаващо се на консервативно лечение маточно кръвотечение след прекарана гроздовидна бременност, нормално раждане, спонта-. неи аборт или преждевременно раждане.
Наред с това се установява липсваща или изоставаща инволуция на матката. Стойностите на хорионгонадотропина в серума и урината остават високи или се повишават.
При отклонили се от наблюдение болни наличието на добре окръглени синкавовиолетово оцветени влагалищни метастази или метастази в дробове, черния дроб или мозъка разнообразяват клиничната картина.
В 10% от болните рано се установяват изменения в яйчниците под формата на т. н лутеинови кисти.
В последните стадии на заболяването към общата клинична картина поради вторична инфекция се прибавя и септична компонента.
Диагноза
Особено важен елемент в диагнозата на хорионкарцинома подробната и точна анамнеза, с което се цели установяването на предхождаща гроздовидна бременност или аборт. При гинекологично изследване се установява уголемена, често с неравна повърхност матка.
Рентгенологичното изследване и изотопната диагностика са важни за установяване на разпространението на процеса и евентуални метастази в черния дроб и белите дробове.
Решаващо значение имат пробите за хормонална активност. Установяване на стойности над 10 000 МЕ на хорионгонадотропина в серума и урината персистирането им или покачването им потвърждават съмнението за наличие на хорионкарцином.
Даже когато резултатът от хистологичното изследване не е категоричен при високи стойности на хорионгонадотропина диагнозата хорионкарцином трябва да се приеме и да се проведе съответно лечение. Напоследък с успех се използува и ултразвуковата диагностика.
Диференциална диагноза
Трябва да се имат пред вид деструираща мола, а в отделни случаи ,и карцином на маточната шийка, възникнал в края на бременността или след нея, сарком на матката, следродилен ендометрит, пла-центарни полипи.
Диференциалната диагноза не е трудна и се основава главно на хистологичното изследване и наличието на повишени стойности на хорионгонадотропина в серума и урината.
Лечение
В схващанията за лечението на хорионкарцинома в последното десетилетие настъпиха коренни промени. Оперативното лечение отстъпи място на цитостатичкото и остана като допълнително.
Xимиолечение
Хорионкарциномът е много чувствителен спрямо метотрексат и някои други цитостатици, с които е постигнато излекуване при 50- 70% от болните.
Прогноза.
В миналото е била изключително лоша, след въвеждане на цитостатичното лечение прогнозата се подобри значително.